— Да оставим за момент настрана какво казах. Окей?
— Окей? — повтори Майкен с въпросителна интонация и избърса една сълза от бузата си.
— Разкажете ми по-подробно за това, което споменахте.
— Старците ли? — Майкен се изпъна на стола.
— Кои са старците?
— В старческия дом — отвърна тихо Майкен. — Запознах се с Карен в Хьонефос. В една дискусионна група за бездетни хора. Сприятелихме се. Тя го измисли, каза, че познавала някакъв човек.
— Кого?
— Един свещеник. Или май не бил свещеник, ами търговец на коли, но станал свещеник и ограбвал парите на хората, които скоро щели да умрат.
— Наследство ли?
Миа бе уведомила отдела за религиозната общност, опитала се да подведе майката на Мунк и да се домогне до имуществото ѝ.
Майкен Стурберге кимна.
— Получавахме пари за всички привлечени хора, които бяха…
— Които бяха какво?
Майкен се поколеба.
— Ами, знаете, стари — податливи на приказки за рая.
Тя очевидно се срамуваше. Търкаше дланите си, отпуснати в скута.
— И колко дълго продължи това?
— О, дълго. Дълго. Измамихме много хора.
Вратата се отвори и Къри влезе в стаята. Анете натисна копчето на диктофона.
— 22.57. Следовател Йон Ларшен току-що влезе в стаята. Разпитът на Малин Щолц, Майкен Стурберге продължава. — Тя погледна Къри, който и отвърна с кимване.
— Всичко е вярно — докладва той лаконично.
— Коя е Карен? — попита Анете.
— Не познавате ли Карен? — учуди се Майкен.
— Коя Карен? — запита и Къри.
— Не, не познаваме Карен — каза Анете.
— Аз познавам Карен. — Мунк ненадейно се бе озовал се в стаята.
Анете дори не бе чула вратата да се отваря.
— 22.59. Ръководителят на Специалния отдел, Холгер Мунк, току-що влезе в стаята за разпити — съобщи Анете на микрофона.
— Къде е Карен? — попита Мунк и приседна на ръба на масата.
Майкен Стурберге, изглежда, се засрами от присъствието на Мунк. Познаваха се. И тя бе участвала в опита да бъде отнето имуществото на семейство Мунк.
— Съжалявам, Холгер — измърмори и заби поглед в скута си. — Исках само да имам дете. Защо да нямам дете, след като всички други имат?
— Всичко е наред, Малин — каза спокойно Мунк и сложи ръка на рамото ѝ. — Само ми кажи къде е Карен.
— Майкен — вметна Анете.
— Какво? — Мунк се обърна към нея.
Анете бе виждала шефа си на предела на силите му и преди, но никога до такава степен. Той едва успя да я погледне в очите. Ако не знаеше за непоносимостта му към алкохола, щеше да е убедена, че е пил.
— Майкен Стурберге. — Къри кимна към Мунк в опит да го успокои.
— Майкен ли? Добре, Майкен — съгласи се Мунк. — Къде е Карен?
— О, не, не! — Майкен започна да се полюшва напред-назад на стола.
— Мунк? — обади се Анете, но той отказваше да я слуша.
— Трябва да науча къде е Карен, схващаш ли? Трябва веднага да разбера къде е!
Мунк се наведе и хвана раменете на слабото момиче. Майкен Стурберге реагира инстинктивно и закри лицето си с ръце.
— Не, не, не.
— Мунк — строго се намеси Анете.
— Къде е Карен? — изкрещя Мунк и разтърси слабото момиче.
— Мунк — извика Анете.
— Къде е Карен?!
Мунк я държеше за раменете и я разтърсваше силно. Анете понечи да стане, но Къри я изпревари. Едрият полицай хвана с мощните си ръце Мунк и го изведе от залата за разпити.
— Добре ли си, Майкен? — попита Анете, когато останаха сами в стаята.
Слабото момиче я погледна с уплашени очи и колебливо кимна.
— Само за момент ще поговоря с двамата и се връщам. Става ли?
Майкен отново кимна.
— Майкен?
Тя я погледна.
— Да?
— Всичко ще се нареди. Вярвам ти.
Майкен избърса една сълза от лицето си.
— Много благодаря.
Анете се усмихна, сложи ръка на рамото ѝ и излезе.
— Какви, по дяволите, ги вършиш, Мунк?
В коридора стоеше Къри, който все още държеше здраво началника.
— Съжалявам — измънка Мунк. — Марион е при нея. При Карен. Момиченцето ми е при нея. Марион е при нея.
— Успокой се — кротко го призова Къри.
— Заведи Майкен в някоя килия — нареди спокойно Анете. — Аз ще се заема с Холгер.
Къри прие неохотно и отпусна хватката, в която бе сграбчил светлокафявото палто. Влезе в стаята за разпити и ги остави сами в коридора.
— Добре ли си Холгер? — Анете положи ръка върху рамото на шефа си.
— Момиченцето ми е при нея — простена Мунк.
— Коя е Карен? — поинтересува се спокойно Анете.
— Работи в дома — изломоти Мунк. — Отвлякла е момиченцето ми, Анете. Моето момиченце.
— Ще я намерим — обеща Анете. Телефонът ѝ иззвъня.
— Анете.
— Дай ми Холгер — задъхано се обади Габриел Мьорк от другата страна.
Тя подаде телефона на Мунк.
— Да?
Мунк изслуша краткото известие и затвори телефона почти веднага.
— Филмът на Кисе. Имаме джипиес координатите. Вземи Къри, става ли?
Пълният полицай се втурна надолу по коридора, без да дочака отговор.
