Пътувам сама полностью

— Добре. — Габриел се задълбочи в изучаването на задачата от бележката на Мунк.

Бенямин Баке прегледа заглавията в днешния брой на „Ве Ге“ и не успя да прикрие обзелото го разочарование, когато не намери името си. Вестникът бе избрал най-добре облечен мъж на годината. Миналата година той беше заел трето място, изпреварен само от Мортен Харкет и Ари Бен, а тази година въобще го нямаше в списъка. Мамка му. Актьорът удари силно с ръка стената на гримьорната, но веднага съжали. Заболя го, а и вдигна шум. Не след дълго се почука на вратата на гримьорната и Сюсане, асистент-режисьорката, надникна вътре.

— Всичко наред ли е, Бенямин? Нещо изтрополи тук.

Той пъхна ударената си ръка в джоба, а на лицето му изгря най-хубавата му усмивка. Все пак беше актьор.

— Всичко е супер. Вероятно е било от Трон-Еспен.

— Окей — усмихна се Сюсане. — Репетицията е след петнайсет минути, действие трето, от началото.

— Да бъдеш точен или не. Туй е въпросът. — Бенямин ѝ намигна.

Асистент-режисьорката се изкикоти и изчезна. О, да, не бе изгубил чара си, но това тук беше ад. Миналата година фигурираше в списъка, какво се бе объркало през тази? Беше толкова прилежен в облеклото си. Дори бе наел пиар агент и стилист, за да му помагат. Да изглежда добре. Да го снимат по подходящи поводи. От правилния ъгъл. Въздъхна и седна пред огледалото. Не се бе променил толкова много за една година. Няколко миниатюрни бръчици около очите. И да речем, малко по-високо чело. Наведе се напред и се вгледа по-отблизо в линията на косата си. Видът ѝ не бе задоволителен. Беше се качила с няколко милиметра, откакто провери за последно. Той нагласи бретона си леко настрани — изглеждаше по-добре, когато го носеше така. Направи няколко говорни упражнения; загря си гърлото, нацупи устни пред отражението си в огледалото. Бяха го назначили в Националния театър преди почти осем години. „Родена е звезда“ — писа „Дагбладе“ след неговото изпълнение на Естрагон във „В очакване на Годо“ на Самюъл Бекет и оттогава му даваха общо взето само главни роли, поне през първите години. Бе играл Ромео. Бе играл Пер Гинт. Сега щяха да поставят „Хамлет“ на Шекспир на голямата сцена и той се надяваше и този път на главна роля. Хамлет. Да бъдеш или да не бъдеш. Но му дадоха само Хорацио. Хамлет, разбира се, остана за Трон-Еспен. Наистина не разбираше защо. Беше много по-добър актьор.

— О, Господи…

Това ужасно не му прилягаше. Да играе в сянката на Трон-Еспен. Проклетия Хорацио, и без това никой не го зачиташе, общо взето само Хамлет му говореше. Да стои там и да свежда глава, и да се държи с Трон-Еспен като с крал, не, това не му харесваше.

Бенямин Баке се надигна и разгледа тялото си в огледалото. Изглеждаше отлично. Настроението му малко се подобри. Всички тренировки в последно време бяха дали резултат. Също и йогата. И процедурите за кожа бяха помогнали, никъде не се виждаше и петънце.

Той пак седна на стола и продължи с говорните упражнения. По интеркома се чу гласът на помощник-режисьора.

— Готови сме за репетиция на трето действие. Хамлет. Хамлет, трето действие, от началото, след пет минути.

Бенямин Баке приключи с упражненията, излезе от гримьорната и се запъти към главната сцена.

Габриел Мьорк седеше най-отзад в заседателната зала и чакаше докладът да започне. Поздрави всички, ръкува се, каза „здравей“, „здрасти“, без да запомни повечето имена. Там беше и Ким, който го бе посрещнал на улицата, и жена с дълга светла коса, Анете; освен тях присъстваха трима млади мъже, чиито имена веднага се изличиха от паметта му, и един по-възрастен колега, казваше се… не беше ли Лудвиг?

Холгер Мунк влезе в стаята, следван по петите от Миа Крюгер. Миа седна на един стол най-отпред, а Холгер включи проектора и го свърза с портативния си компютър.

— Да, здравейте всички. Днес е първата ни среща. Присъствате в пълен състав и точно това ни е нужно. Сред нас има неколцина нови лица, добре дошли на тях. Не е зле колегите, били тук и преди, да се погрижат да приобщят новите към групата, за да имаме възможно най-голяма полза един от друг. Преди десет дни намерихме Паулине Улсен, а преди осем дни — Юхане Ланге. Първоначално се опитахме да задържим медиите настрана, но решихме да ги използваме за нашите цели. Както сигурно сте научили, днес публикувахме снимки на роклите на момичетата.

Холгер направи кратка пауза, поглеждайки към присъстващите. На Габриел Мьорк му се струваше, че долавя тънка усмивка отвъд сериозния поглед.

— Всъщност беше редно да отпразнуваме, че отново сме на „Марибуесгата“ — добави Мунк бързо. — Но понеже имаме спешна работа, ще го отбележим по-късно.

Габриел се поогледа наоколо. Независимо от сериозната атмосфера, забеляза усмивки и няколко доволни изражения. Тези хора несъмнено се радваха да се видят.