Все пак не успяваше да се въздържи да не се взира. Миа Крюгер. Нямаше много известни норвежки следователи, разследващи убийства, навярно затова. Красива, млада, талантлива синеока норвежка, с вид на индианка, бе замесена в голям скандал, идеална храна за таблоидите. Как да не му стане жал за нея? Тя изглеждаше наистина изтощена. Тънките ѝ крака бяха обути в тежки мотоциклетни ботуши, чиито катарами подрънкваха при всяко движение. Носеше сребърна гривна на едната си китка и кожено ремъче, завързано на другата. Във форумите в интернет се разказваха истории и за двете украшения. Сребърната гривна получила като подарък от сестра си, умряла от свръхдоза. За ремъчето се говореше, че го е взела от някакъв латвиец, заподозрян в убийството на младо момиче, което бил вкарал в Норвегия, за да проституира. Било в началото на кариерата ѝ и латвиецът успял да предизвика съжаление у нея. По време на разпит го оставила без белезници. Той я нападнал с макетно ножче, скрито в ботуша му. Лицето ѝ било покрито с кръв, но се справила с нападателя си, а после използвала неговото ножче, за да свали ремъчето от китката му. Оттогава го носела, за да ѝ напомня да не бъде слаба. Едва не загубила окото си. От мястото си Габриел виждаше белега. Слухове и истории. Не знаеше дали нещо от това е вярно, но все пак беше удивително. Сега тя стоеше пред него. И щяха да работят заедно.
Миа Крюгер, обгърнала тялото си с една ръка, говореше бавно, внимателно подбирайки думите си. Габриел почти се напрягаше, за да чуе какво казва.
— Повечето факти са известни на всички, но ще разгледаме някои неоповестени детайли, защото мислим, че са важни.
Миа натисна един бутон на клавиатурата на Холгер и на екрана се появи ново изображение.
— Момичетата са носели ученически ранички, когато са ги намерили. В раничките имало учебници. На първата страница на учебниците е написано име. На учебниците на Юхане Ланге пише Юхане. Обаче на книгите на Паулине е написано Рине ЮВ.
На екрана изникна следващата снимка.
— Защо?
Миа Крюгер леко се усмихна.
— Благодаря, Къри. Чувам — все така търпелив си. Радвам се да те видя.
— Остави Миа да се изкаже — обади се Мунк раздразнен.
— Значи, на учебниците на Юхане пише Юхане. На учебниците на Паулине пише Рине ЮВ. Както всички виждате, в тези престъпления няма нищо случайно. Всичко изглежда обмислено до най-малкия детайл. Извършителят е знаел какво прави, знаел е имената на момичетата, това е причина да смятаме, че дълго ги е проучвал, преди да ги отвлече. Ще се върнем на това, но…
Миа Крюгер спря за момент, прокашля се и притисна ръка по-силно към тялото си. Мунк се надигна и ѝ предложи глътка от бутилката вода. Тя поклати глава и продължи с тих глас.
— Двата случая несъмнено са свързани, но имаме и причина да смятаме, че имат отношение към друг случай, който не успяхме да разрешим преди няколко години.
Тя пак натисна бутон на клавиатурата.
— През 2006 г. от болницата в Хьонефос изчезна бебе. Няколко седмици по-късно шведският санитар на име Юаким Виклунд бе намерен обесен в квартирата си. На пода под него се търкаляла напечатана на пишеща машина бележка, с която той поемал вината за отвличането. Така и не открихме бебето. Разследването беше прекратено.
Миа Крюгер пак спря. Все пак отпи глътка вода от бутилката. Не беше във форма. Вече го виждаха всички. Това толкова твърдо по принцип момиче потръпваше, като че ли се затрудняваше да накара главата си да работи нормално.
— Двамата с Холгер — продължи тя, след като си пое дъх, — сме напълно убедени, че името Рине ЮВ, написано на книгата на Паулине, е послание от извършителя. Каква е целта му все още не е съвсем ясно, но мислим, че ЮВ означава Юаким Виклунд, а Рине чисто и просто значи „не“.
Слаб шепот премина сред събралите се. Явно всички изпитваха дълбоко уважение към Миа и към ума ѝ.
Мунк отново взе думата.
— Следователно повторно отваряме случая „Хьонефос“. Цялата документация ще бъде преразгледана — наново ще бъдат проучени всички разпити, всички свидетелства, всички имена, свързани със случая. Искам ти да се заемеш с това, Лудвиг, понеже тогава беше с нас. Вземи Къри, защото той не беше. Един запознат и един нов поглед — така, мисля, е добре.
И възрастният мъж — оказа се Лудвиг — и този с обръснатата глава — Къри, който бе толкова нетърпелив да коментира политиците — кимнаха.
— Така, това е следа номер едно, „Хьонефос 2006“, Лудвиг и Къри. Следа две, роклите. Анете ще координира постъпващите в „Грьонлан“ сведения и ще го прави с Миа и мен. Евентуални заподозрени…
Холгер пак вдигна очи.
— Шире?
Висок, слаб мъж с къса черна коса и големи очила откъсна очи от записките си.
