Пътувам сама полностью

— Някои от вас са в екипа от началото, но други са нови, затова бих искал да запозная всички с всичко. За сведение — инструкциите са качени под формата на pdf-файл на сървъра, той ще проработи в рамките на деня. Тук ще ви помоля да споделяте цялата информация, значи, попаднете ли на нещо, качвате го на сървъра. Всички ще имат достъп до всичко, нещата ще вървят по-бързо и работата ни ще е по-лека, когато дойде време да пишем доклади.

Мунк натисна един бутон на компютърната клавиатура и презентацията започна. Не беше снимката, отпечатана на първите страници на вестниците — две кукленски рокли. Сега се появиха изображенията на изчезналите момичета, облечени в същите тези рокли, и всяко увесено на „своето“ дърво. Габриел Мьорк никога не бе виждал нещо подобно и сега осъзна с какво всъщност се е захванал. Не беше филм. Не беше телевизионно предаване. Беше действителност. Двете момиченца вече ги нямаше. Някой бе отнел живота им. Наистина. Те вече не дишаха. Вече никога нямаше да говорят. Никога повече нямаше да се усмихват. Никога нямаше да тръгнат на училище. Габриел Мьорк се опита да запази спокойствие, насили се да гледа снимките, макар стомахът му да се свиваше. Даваше си сметка, че и бездруго достатъчно бие на очи. Нямаше да се приеме много добре, ако припадне на първия инструктаж.

— Паулине Улсен и Юхане Ланге — подхвана Мунк. — Шестгодишни. Щели са да тръгнат на училище наесен. Паулине е обявена за издирване преди четири седмици. Юхане — преди три.

Нови изображения — бяха на някакви карти.

— Паулине е изчезнала от детската градина към църквата в квартал „Скьойен“ и е открита в Маридален. Юхане е изчезнала от детската градина „Лиле Екеберг“ и е открита в гористата местност Крукскуген, недалеч от „Хаделансвайен“. Трудно е да се определи с точност времето на смъртта на двете момичета. За определен период явно са били държани живи, преди да бъдат облечени в тези дрехи и изложени така, че да ги открием.

Мунк пак натисна един бутон на клавиатурата и се появиха нови снимки. Габриел не издържаше да ги гледа и на моменти поглеждаше надолу към обувките си.

Боже Господи. На какво се беше съгласил. Тези момичета бяха мъртви. Наистина. Жертви на гротескна игра.

Сега му се искаше да се върне в леглото, усещаше как животът му се е променил само за няколко минути. Щеше му се никога да не бе виждал тези снимки. Да не знае за съществуването на такива хора. Които извършват подобни действия. Изведнъж се почувства много уморен. Налегна го неизпитвана досега тъга. Беше дочувал, разбира се, че такива неща стават, но не го бе осъзнал. Беше прекалено нереално, не, прекалено реално, дяволски реално, беше такова, каквото е. Габриел пое дълбоко дъх и положи усилия да се съсредоточи, за да остане спокоен.

— Няма следи от сексуално насилие — продължи Мунк. — Момичетата са били измити, ноктите им — изрязани и почистени, косата им — сресана. И двете момичета са носили на врата си табелки от „Норуиджиън“. „Пътувам сама.“ И двете са имали ученически чанти на гърба си. И двете са убити със свръхдоза упойващо вещество. Несъмнено става въпрос за един и същи извършител — двете отвличания и убийства са били подробно планирани. Паулине е намерена от Валтер Хенриксен. Името му фигурира в регистрите ни, но не за подобно престъпление, а за два случая на шофиране в нетрезво състояние преди няколко години. Няма основание да мислим, че е замесен. Юхане е била намерена от двама братя, Тобиас и Торбен Ивершен, на тринайсет и на седем години. Пастрокът на момчетата, Микаел Франк, също е наш познайник, лежал е шест месеца в затвора за някакви дреболии, но това не е причина да го подозираме. Разпитите, проведени в районите, където са открити жертвите, засега не са ни довели до нищо съществено, но както знаете, е забелязана кола, бял ситроен с неизвестна година на производство. Може да се окаже интересно.

Мунк отново натисна бутон на клавиатурата и този път се появиха снимките от вестниците. Отпи глътка вода от бутилката, оставена на бюрото, и продължи.

— Роклите са копия на кукленски рокли, специално ушити по мярка на момичетата. Ако извършителят ги е ушил сам, вероятно няма да стигнем доникъде, но допускаме вероятността той, или тя, да е възложил изработката им на човек в пълно неведение за какво ще послужат. Затова вчера разпространихме новината чрез вестниците, с надежда някой да ги разпознае. Още няма нищо, Анете, нали? — Той се обърна към светлокосото момиче.

— Нищо — потвърди Анете. — Но още е рано.

— Права си — кимна Мунк. — За тези, които не знаят, Анете е връзката между нас и „Грьонлан“, всяка комуникация става чрез нея. От нас няма да изтича информация. Има причина да се крием тук, нали, Ким?

— За да можеш да пушиш на верандата.

Сред присъстващите се разнесе сподавен смях.