— Иска да я хванем — намеси се Анете.
— В какъв смисъл? — погледна я Мунк.
— Иска да я хванем — повтори Анете. — Разкрива ни какво прави. Рине ЮВ. Момичетата в крепостта. Обаждането до журналистите. Иска да я заловим, нали, Миа?
Миа потвърди.
— Съгласна съм. Добро наблюдение. Иска да я хванем. Неспокойна е. Разкрива ни все повече. Тя също ще се възкачи. На небето. Иска да отиде при бебето. Иска да…
Миа не издържа повече. Отпусна се безсилна и задъхана върху бюрото. Мунк се приближи до нея и сложи ръка на рамото ѝ.
— Добре ли си?
Тя кимна мълчаливо.
— По дяволите, това вече е нещо. — Мунк се обърна към присъстващите. — Отлично. Жена. Струва ми се достоверно. Върши ни работа. Кои са дамите в списъка?
— Жената с разноцветните очи — отвърна Лудвиг.
— Някоя жена от сектата?
— Служителка от старческия дом „Хьовиквайен“ — предложи Габриел.
Миа погледна Лудвиг Грьонли.
— Откри ли нещо? Някаква връзка? Телефонът на Вероника Баке?
— Още нищо, за съжаление. Продължавам да търся — сви рамене Грьонли.
— Мамка му, ама че съм тъпа! — възкликна неочаквано Миа.
— Какво има?
— Чарли. Чарли Брюн.
— Кой? — попита Мунк.
— Приятел. Има клуб за травестити в „Тьойен“. Той ми разказа за нея. Жената с разноцветните очи. Виждал я е няколко пъти. По дяволите, колко съм тъпа!
— Доведи го — нареди Мунк. — Трябва да намерим тази жена. Кой знае, не е изключено тя да е дамата от фоторобота, която нашият свидетел е видял в „Скюлерю“. Стреляме напосоки, но защо да не пробваме? Ще запознаем този Чарли с всички от списъка, всички евентуални платци на сметките за телефон на Вероника Баке след смъртта ѝ, всички служители в дома и всички, свързани по някакъв начин със сектата. При съвпадение повикайте пенсионера да провери дали това е същият човек.
На излизане Анете спря Миа.
— Сигурна ли си? — попита тихо тя.
— За какво?
— За цялата организация. Мунк не е ли прекалено свързан със случая? Заплашили са внучката му все пак, а и майка му е замесена. Не и ли по-добре да си почине малко? Някой друг да поеме ръководството?
— Холгер знае какво прави — отвърна Миа лаконично.
— Надявам се — каза Анете.
— Какво мислиш? — Чарли се завъртя из спалнята. Беше се спрял на вехта, старомодна пола на цветя, лъскави сребристи ботуши до коленете, бели ръкавици до лактите и зелена боа.
— Нямаш ли нормален пуловер и панталони? — въздъхна Миа.
— Господи, Миа, нарушаваш ми свободата на изразяване. Аз съм творец, живо произведение на изкуството, забрави ли?
Чарли ровеше из гардероба си и си даваше вид, че му е много тежко.
— Да, да, Чарли, виждам те.
— Сега вече знам!
Обърна се към нея, засмян до уши.
— Мистър Фройд.
— Мистър кой?
Чарли изръкопляска и започна да подскача като малко момиченце.
— Мистър Фройд. Отдавна не се е появявал. Беше в програмата на
— Супер — прекъсна го Миа. — Не държа да съм в течение на всичко, което правиш. Давай, Мистър Фройд, само побързай.
Чарли извади от шкафа голям калъф за костюм и се шмугна в банята. След малко се върна, облечен като същински чаровник, в черен костюм, розова вратовръзка и лачени обувки. Приличаше на кръстоска между Джеймс Бонд и Егон Улсен24.
— Как ти се вижда? — Чарли се усмихна и се завъртя.
— Страхотен си! — одобри Миа.
— Достатъчно ли съм мъжествен?
— Много си мъжествен. Дамите в старческия дом ще хвърлят рози подир теб.
— Мислиш ли? — изкикоти се Чарли.
— Естествено — усмихна се Миа. — Хайде да вървим.
Чарли я последва до колата, паркирана отвън. По пътя към Хьовик Миа се чудеше как да му обясни, че няма да участва в разследването, а само ще разгледа снимките на служителите в архива, но се отказа. Обадиха се предварително и за късмет разполагаха с всички снимки. Пристигнаха. Холгер Мунк ги чакаше отпред.
Чарли се поклони и го поздрави кокетно.
— Много се радвам да се запознаем. — Мунк се усмихна. — Харесва ми костюмът ви.
— Благодаря. — Чарли се поклони още веднъж.
— Миа обясни ли ви какво ще правите?
— Ще работя под прикритие, нали? — смигна Чарли.
— Точно така. Предстои ви да разгледате няколко снимки на компютъра и да се опитате да разпознаете приятелката на Рогер Бакен.
— Ще се справя — нахили се Чарли.
— Била е с разноцветни очи?
— Да — потвърди Чарли. — Едно кафяво и едно синьо. Подозирах, че има нещо загадъчно у нея.
— Не казахме това — поправи го Мунк. — Просто искаме да я намерим и да говорим с нея, това е всичко.
— Разбирам — смигна отново Чарли. — Изключително потайни полицейски работи.
В същия момент вратата се отвори и оттам излезе жената, с която Холгер бе говорил на стълбите миналия път.
— Това е Карен Нилун — представи я той.
Жената, някъде към четирийсетте, беше слаба, с дълга русорижа коса и хубава усмивка. Чарли се поклони и ѝ стисна ръката.
— Това е Чарли. Днес той ще ни помага. А това е Миа, моята колежка.
Миа се здрависа с Карен.
— Прекрасно! — възкликна ведро Карен. — Опитах да се свържа с Кариане, но тя не си вдига телефона. Доста е стриктна в това отношение, държи на свободното си време.
