Затвори вратата на витрината с млечните продукти и намери рафта с яйцата. Сложи четири кори яйца в кошницата. Кошницата беше синя, виждаше я. Ако си затвореше кафявото око. Ако си затвореше синьото око, кошницата ставаше кафява. Това не беше вярно, но всичко става възможно, ако се престориш. Четири по дванайсет яйца прави четирийсет и осем яйца. Опита се да си спомни какво друго има в списъка ѝ, но не се сети за всичко. Да, хляб. Отиде при щанда с тестени изделия и избра пълнозърнест хляб. В магазина все още миришеше на кисело, наложи се да си запуши носа. Кошницата с яйцата тежеше прекалено много, за да я носи с една ръка. От момчето зад касата също се носеше кисел мирис. Не си бе доспал, затова. В картата ѝ имаше пари. На терминала се изписа „одобрено“. В магазина започна наистина да вони. Тя едва успя да прибере яйцата в торбичката и да изтича навън, преди той да се разложи след нея. Седна за момент на стълбите, докато въздухът пак стана чист, после хвана торбичката с дясната си ръка и се запъти към къщи.
Мунк тъкмо паркира малко встрани от блока, откъдето се виждаше входната врата и телефонът на Миа иззвъня.
— Да?
— Къри е.
— Тя вкъщи ли си е?
— Не, никой не отговаря. Ще ви изчакаме. Виждате ли ни?
Миа надзърна към улицата и забеляза черното ауди.
— Да.
— Какво ще правим?
Миа погледна Мунк.
— Ще влезем ли?
Мунк поклати глава.
— Не бива да забравяме, че не знаем дали тази жена е направила нещо нередно. Известно ни е само, че познава Рогер Бакен и вероятно е имала достъп до телефона на Вероника Баке. Не желая да допуснем грешка.
— Не, ще изчакаме — съобщи Миа по телефона. — Разположихте ли отряди на всички улици?
— Да.
— Да изпратят Ким — подсказа тихо Мунк.
— Изпратете Ким — нареди Миа по телефона. — Нека опита да влезе, да позвъни на някого от съседите.
— Окей — отвърна Къри.
Веднага след това задната врата на второто „Ауди“ се отвори и Ким тръгна към входната врата. Позвъни на няколко от звънците, отвориха му и той хлътна вътре.
— Влезе — потвърди Къри.
— Видях — каза Миа.
Много пъти бяха правили така. И на учения, и в практиката — един или двама полицаи влизат вътре, докато другите чакат отвън — със или без коли. На прозореца на Миа се почука. Тя го отвори. Хире пъхна вътре една малка чантичка и се отдалечи. Миа я отвори и подаде втората слушалка на Мунк.
— Имаме връзка — каза тя и затвори телефона. — Ким, там ли си?
— Тук съм.
— Какво има вътре?
— Врата към мазето. Асансьор. Стълби.
— Качи се на третия етаж по стълбите — нареди Мунк.
— Дадено.
Обзети от напрежение, изчакаха Ким да се обади отново.
— Тук съм.
— Това ли е нейната врата?
— М. Щолц — отговори Ким.
— Позвъни.
Минаха още няколко секунди.
— Никой не отговаря. Да влизам ли?
Миа и Мунк се спогледаха.
— Да — прецени Мунк.
Миа се хвана, че мисли за думите на Анете. Дали Мунк не беше прекалено лично засегнат от случая? Дали съумяваше да взема правилните решения?
— Вътре съм.
— Какво виждаш?
За един миг настана тишина.
— О, Боже — възкликна Ким.
— Какво откри? — попита Мунк, този път по-силно.
— Това е просто… Трябва сами да видите.
— Какво има?
Мунк вече крещеше, но Ким не отговаряше.
Изведнъж Малин Щолц се опомни и откри, че носи найлонова торбичка в ръка. Беше ходила на пазар. Дори не помнеше да е излизала. Озърна се. Намираше се навън. Последно си спомняше, че сънува много странен сън. Един ангел дойде да я вземе. Щеше да се спаси от живота тук точно както бе планирала, но не помнеше нищо от случилото се впоследствие. Отвори торбичката и надникна в нея. Четири кори яйца и хляб. Господи.
