Беше се привел към Макшейн достатъчно близо, за да усети последните му отчаяни издихания върху лицето си. Не беше убивал човек от такова близко разстояние от онзи път в тунелите преди петдесет години. Задържа погледа на Макшейн, докато чувстваше как напрегнатите му мускули се отпускат и силата в тялото му се оттича заедно с живота му.
Хватката на Макшейн върху пистолета отслабна и накрая оръжието се изплъзна от ръката му. Отскочи от рамото на Бош и изтрака на пода. А после Макшейн започна да се свлича по стената, очите му гледаха изненадано.
Бош го пусна и той се смъкна, облегнат на стената, все още прободен с отвертката. Кръвта му потече по пода.
Бош изрита пистолета, отстъпи назад и загледа как кръвта на Макшейн изтича, очите му губят фокус и накрая застиват, взрени в нищото.
Нощният полет кацна на международното летище в Маями в шест сутринта и след час Балард бе на път за Кий Уест, с голямо кафе в чашкодържача на наетата кола. Най-голямата й грижа за момента бе да остане будна по време на четиричасовото шофиране и да задържи колата между линиите на Презморската магистрала. Самолетът от Ел Ей бе пълен и тя бе резервирала едно от последните места. Получи средна седалка в икономична класа и се оказа между двама мъже, които нямаха проблем със заспиването и хъркаха през целия полет.
Тя, от своя страна, не можа да мигне. Мислеше за Хари Бош и какво би могъл да прави той толкова далеч от дома.
На половината път през архипелага излезе от обхвата на радиостанциите на Маями и в крайна сметка се спря на метеорологичния канал на Флорида Кийс, който повтаряше една и съща новина на всеки петнайсет минути. Необичайна за предураганния сезон буря се образувала край бреговете на Африка и се насочвала към Карибите. Говорителят на метеорологичната станция в Маратон заявил, че следят внимателно движението й.
На по-малко от десет мили от Кий Уест, тъкмо когато се канеше да се обади на тамошното полицейското управление, телефонът й зазвъня. Търсеха я от Ел Ей, където още нямаше осем сутринта. Тя вдигна.
— Рене Балард.
— Мик Холър. Оставили сте ми съобщение снощи.
— Да.
— Струва ми се, че шофирате. Можете ли да говорите?
— Мога. Аз съм детектив от управлението в Лос Анджелис. Работя с Хари Бош.
— А, брат ми. От друга майка. Знам коя сте, Балард. За Хари ли се отнася? Той добре ли е?
Тя нямаше желание да обсъжда възможността Бош да не е добре, затова каза:
— Отнася се за един случай, с който мисля, че трябва да се заемете.
— Малко необичайно е получиш информация от полицията — отбеляза Холър. — Но давайте, говорете.
— Нека като начало да подчертая, че това е неофициална информация. Не можете да кажете, че съм ви подсказала за случая.
— Разбирам.
— Искам да го чуя от вас.
— Информацията е неофициална. Ако реша да се заема с това, което ще ми кажете, вашето участие завършва с този разговор и аз няма да го разкрия на никого. Така добре ли е?
— Добре е.
— Говорете тогава. Трябва да се приготвям за съда.
— Олга Рейес. Случай на лосанджелиското полицейско управление номер нула-девет-тире-нула-четири-едно-осем. Добре е да си го запишете. Била е убита през 2009-а. Приятелят й Хорхе Очоа е бил погрешно обвинен и осъден за убийството.
— Приключен случай. Знаете ли колко са трудни приключените случаи?
— Но вие и друг път сте измъквали невинни. Хари ми е казвал.
— Да, от дъжд на вятър.
— Значи сега е от дъжд на вятър. Очоа е невинен и лосанджелиската полиция и прокуратурата го знаят. Траят си заради вота на недоверие.
От другата страна настъпи тишина.
— Чувате ли ме? — попита Балард.
— Да — каза Холър. — Продължавайте.
— Аз ръководя отдел „Неприключени следствия“. Чухте ли за случая Тед Ролс?
— Разбира се. Чух също, че Хари бил единият от участниците в онази престрелка. Оставих му пет съобщения тази седмица, но той не ми се е обадил.
— Вероятно не ги е получил. Телефонът му още е задържан от полицията. Както и да е, Очоа бил осъден за убийството на приятелката си. Хванали се за ДНК-то му. Само че не я е убил той. А Ролс.
— Значи с две думи, вие сте намерили улика, свързваща Ролс с Олга Рейес, а прокуратурата не си мърда пръста.
— Точно така.
— Ясно, сега вече побеснях. Този Хорхе къде се намира?
— В Коркоран.
— Добре, какво да изискам? От кого да го изискам?
— Пращате призовка на мен и изисквате всички улики, свързани със случая Олга Рейес. Дадох ви номера. Намерихме изчезнали от местопрестъплението предмети в един контейнер за смет зад офиса на Ролс. Той тъкмо ги изхвърлял, когато видял, че Хари го дебне. Останалото го знаете от новините.
Холър подсвирна тихичко, после заговори.
— Какви са уликите?
— Нощницата й и една гривна, която Хорхе й подарил. Ходих да видя майка му и тя потвърди за гривната.
— Точно така ще подхвана нещата. Ще отида да видя майката, ще си осигуря подкрепата й и ще продължа нататък. Никой няма да разбере, че информацията идва от вас.
— Благодаря. Освен това имаме оръжието на убийството, чук. Ролс е запазил всичко. Можете да сравните чука с доклада от аутопсията.
— Направо ми го сервирате на сребърен поднос. Имате ли подръка името и адреса на майката?
