Рай в Тексас полностью

Грейси не знаеше защо се чувства обезсърчена от нежеланието му да говори с нея; досега вече би трябвало да е свикнала. Но знаеше, че сцената с майка му го е разстроила и й се искаше да могат да я обсъдят. Стана от леглото, коленичи на килима и започна да развива купите от вестниците, с които бяха увити.

Ботушите му се появиха в полезрението й, когато дойде и застана до нея, а после се отпусна на същото място, на което тя седеше до преди малко.

- Не зная какво се случи. В едим момент разговаряхме, а в следващия тя удряше по входната врата и плачеше, защото баща ми не е там, за да й отвори.

Грейси приседна на пети и го погледна.

-Толкова ми е мъчно за нея.

- Какво би могло да не е наред?

Когато тя не отговори, той я изгледа обвинително.

- Мислиш, че има нещо общо със Сойър и онова, което се случи в ресторанта, нали? И обвиняваш мен за това.

- Не съм казала подобно нещо.

- И не е нужно. Мога да чета мислите ти.

- Ти обичаш майка си. Зная, че не би я наранил съзнателно.

- Това няма нищо общо със Сойър; сигурен съм. Тя ми каза, че повече няма да се вижда с него.

Грейси кимна, но не каза нищо. Колкото и да се тревожеше за двамата, те трябваше да решат този въпрос помежду си. Наблюдаваше го, докато той оглеждаше старата си стая и не се изненадана, когато заговори за друго, зарязвайки темата за Уей Сойър и майка си.

- От цялата тази работа с родния дом ме побиват тръпки. Не проумявам защо хората си мислят, че някой ще си губи времето да се разхожда наоколо, за да гледа старите ми футболни купи. Предполагам знаеш, че не съм особено доволен от участието ти във всичко това.

- Някой трябва да следи за интересите ти. Би трябвало да видиш ключодържателите, които се продават в магазинчето за сувенири. Изрисуван си в екип на „Каубоите".

- Никога в живота си не съм носил екип на „Каубоите".

- Магията на модерните технологии. Най-доброто, което можах да сторя, беше да ги преместя в един забутан ъгъл, но имах малко повече късмет с идеята, която ми хрумна преди няколко седмици.

- Каква идея?

- Градът има нужда от център за възрастни хора и този следобед говорих с Тери Джо и Тули да използваме къщата за това. Вече я бях споделила със Сузи и тя се съгласи, че това би било идеалното място.

- Център за възрастни хора? - Той се замисли. - Харесва ми.

- Достатъчно, за да дадеш пари, за да се направи рампа за инвалидни колички и да се ремонтира тоалетната?

- Определено.

Нито един от двамата не коментира факта, че Грейси изобщо не се притесняваше да му иска пари за други хора, но продължаваше да настоява да му дава част от седмичната си заплата, въпреки че парите си оставаха недокоснати в чекмеджето на бюрото му. Тя беше горда от факта, че като икономисваше от личните си разходи, щеше да му е изплатила напълно черната коктейлна рокля, преди да стане време да я облече за купона в кънтри клуба в навечерието на турнира по голф.

Боби Том стана от леглото и закрачи из стаята.

- Виж, Грейси, зная, че може би малко прекалих онази вечер, когато се скарахме, но ти трябва да разбереш защо Уей Сойър е толкова чувствителна тема за мен.

Тя се изненада, че отвори дума за това.

- Разбирам го.

- Все пак, предполагам, че не биваше да изливам лошото си настроение върху теб. Беше права, че трябва да поговоря с майка си; сега го осъзнавам. Утре щом се освободя, това ще е първата ми работа.

- Добре. - Тя беше доволна, че на отчуждението помежду им се слагаше край.

- Предполагам, че си права за много неща. - Боби Том отново отиде до прозореца и се загледа в задния двор. Раменете му леко увиснаха. - Футболът много ми липсва, Грейси.

Думите му тутакси я накараха да застане нащрек. Това едва ли бе разтърсващо разкритие за всеки, който го познаваше, но фактът, че Боби Том го признаваше, я изненада.

- Зная.

- Мамка му, изобщо не е честно - Той се обърна към нея, с лице изкривено от емоции. Беше толкова развълнуван, че дори не забеляза, че използва неприлична дума в нейно присъствие, което рядко правеше пред жена. - Един удар и аз завинаги съм вън от играта! Един шибан удар! Ако Джамал ме беше докопал само две секунди по-рано или три секунди по-късно, това нямаше да се случи.

Тя си помисли за видеокасетата. Знаеше, че никога няма да забрави грациозния полет на тялото му, докато се опитва да улови онази фатална топка.

Боби Том гледаше гневно, едната му ръка бе стисната в юмрук.

- Оставаха ми още три или четири пълноценни години. Щях да използвам това време, за да планирам оттеглянето си, да помисля дали искам да съм треньор или да седна в кабината на спортните журналисти.

- Ти много бързо се учиш - рече тя тихо. - Все още можеш да направиш тези неща.

- Но аз не искам! - Думите изригнаха от него и младата жена имаше странното усещане, че изненадаха много повече него, отколкото нея. Сетне гласът му се снижи почти до шепот. - Не разбираш ли? Искам да играя футбол.

Тя кимна. Разбираше.

Устните му се изкривиха в грозна и презрителна усмивка.