Докато Лутър продължаваше с напевната си реч, Боби Том изучаваше множеството от мястото си върху малкия подиум, построен пред гаража. Майка му седеше от едната му страна, а Грейси от другата. Грейси се бе възпротивила да седи сред градските сановници, но той бе настоял. Изглеждаше прелестна като напъпило цвете в дългата си жълта памучна рокля, старомодното сламено боне и много модерните слънчеви очила.
Комитетът по организирането на фестивала първоначално планираше откриването да е в петък вечерта, но Боби Том бе отказал. Спортистите, които щяха да участват в турнира по голф на следващия ден, щяха да започнат да пристигат днес по обяд и той искаше целият този срам да приключи, преди те да дойдат в Телароса. Трябваше обаче да признае, че вече нямаше толкова отрицателно отношение към проекта за родната му къща, след като Грейси даде идеята за превръщането й в център за възрастни хора. Тя беше, реши той, най-благородната и добра жена, която познаваше.
Монотонният глас на Лутър продължаваше да се лее, а погледът на Боби Том се отмести към майка му. Щеше му се да знае какво не беше наред с нея. През изминалите десет дни той няколко пъти се опита да поговори с нея за това, което се бе случило, но тя отклоняваше всеки разговор, като му показваше новите растения в градината си или брошурите за круизи, изпратени й от туристическия й агент.
Лутър размаха ръце и завика в микрофона, стигайки до грандиозния финал на речта си:
- И сега ви представям най-прочутия жител на Хевън, Тексас! Мъжът с два пръстена на Суперкупата... мъжът, който най-безкористно се е отдал на този град, на великия щат Тексас, на Съединените американски щати! Най-великият уайд рисийвър в историята на професионалния американски футбол... нашият любим син...
Боби Том се изправи бавно на крака, за да приеме възторжените поздрави на тълпата и се приближи към подиума, с мъка устоявайки на желанието си да счупи пръстите на Лутър, докато му стискаше ръката. Микрофонът изпращя, но това не го притесни. Държеше речи пред тези хора, откакто беше в гимназията и знаеше точно какво да каже.
- Наистина е много хубаво отново да съм си у дома!
Бурни ръкопляскания и свиркания.
- Е, половината от събралите се тук днес са помогнали на майка ми и баща ми да ме отгледат, така че не мислете, че съм го забравил.
Още ръкопляскания.
Той продължи с речта си, като я направи колкото се може по-кратка, за да не се отегчи до смърт, но все пак да е достатъчно дълга, за да зарадва хората, на които толкова много държеше. Когато свърши, подаде ножиците на майка си, за да среже лентата, опъната пред входната врата. Последваха още ръкопляскания и родният дом на Боби Том Дентън и бъдещ Център за възрастни хора беше официално открит.
Когато майка му се обърна, за да поздрави приятелите си, той преметна ръка през раменете на Грейси. С цялата организация на Хевънфеста и безмилостния му снимачен график, двамата не можеха да прекарват заедно толкова много време, колкото му се искаше. Напоследък понякога се улавяше, че не се забавлява с някоя шега само защото тя не е наоколо, за да я сподели с нея. Едно нещо бе сигурно за Грейси - тя виждаше смешното в ежедневието по начин, непонятен за мнозина.
Наклони глава, за да прошепне в ухото й:
- Какво ще кажеш, двамата да се измъкнем за час-два и да се позабавляваме?
Тя го изгледа с искрено съжаление - друго нещо, което харесваше у нея. Никога не се опитваше да скрие удоволствието си от физическата страна на връзката им, нито сдържаше страстта си.
- Иска ми се да можехме, но знаеш, че трябва да се върнеш на снимачната площадка. Утре и без това ще те освободят от снимки. Освен това, трябва да изтичам до хотела и да приготвя всички подаръци за добре дошли за приятелите ти. Не забравяй, че довечера в шест трябва да си в кънтри клуба, за да поздравиш лично всеки един от тях.
Боби Том въздъхна. Тя още не знаеше, но когато този филм приключеше, двамата щяха да прекарат няколко дни голи на усамотен остров, където няма да има никакви телефони и никой няма да говори английски.
- Добре, скъпа, но не ми харесва идеята да караш сама до клуба довечера. Ще помоля Бъди да те вземе.
- Моля те, недей. Не съм сигурна какво още ще изникне днес следобед, така че е по-добре да сме с двете коли.
Докато Грейси го наблюдаваше как се отдалечава, слънчевата светлина сякаш блещукаше около него и тя почти виждаше сребристите искри, които изпускаха невидимите шпори, които сякаш винаги носеше. Филмовата компания скоро щеше да напусне Телароса, за да замине за Лос Анджелис, а Уилоу не беше повдигала въпроса, че ще я вземе. Грейси не можеше да повярва, че всичко щеше да свърши толкова скоро.
