Рай в Тексас полностью

- Кълна се, Грейси, ти ме вбеси толкова много, че почти забравих колко сладко изглежда дупето ти в тези джинси. - Свали шапката си и потупа матрака. - Ела тук, скъпа.

- Не съм сигурна дали ми харесва това твое изражение. - В действителност много й харесваше. Да бъде сама с него в малката стая я накара да осъзнае колко отдавна не се бяха любили.

- Обещавам ти, че много ще ти хареса. Ако знаеше колко много време съм прекарал в тази стая, мечтаейки си как ще съблека някое момиче тук голо, нямаше и да ти мине през ума да ми се противопоставиш.

- А осъществи ли някога мечтата си? - Тя се приближи и застана пред него.

Той улови бедрата й отзад и я привлече между разтворените си крака.

- Да съблека някое момиче голо тук? - Откопча копчето на джинсите й и се наведе, за да захапе пъпа й. - Боя се, че не. Мама ме следеше много зорко. - Устните му се придвижиха надолу заедно с ципа. - Когато бях в девети клас, почти успях да примамя една приятелка тук, но предполагам, че майките имат вграден радар за подобни работи, защото докато се усетя и Сузи надничаше през вратата с чиния с бисквити „Орео".

- Така че си се задоволил със задната седалка на колата и разходки до реката. - Звучеше задъхано.

- Позна. - Боби Том пъхна ръка под блузата й и дланите му обхванаха гърдите й през сутиена. Дишането й се учести още повече, докато палците му разтриваха зърната й, играеха си с коприната и плътта й, докато тя не усети, че се разтапя.

- Хммм - прошепна той. - Пак ухаеш на праскови.

Не след дълго двамата бяха голи и толкова сладко се любеха, че всякакви мисли отлетяха. Когато всичко свърши, Грейси остана да лежи отмаляла отгоре му, а ръката му лениво обгръщаше дупето й. Щом най-сетне успя да задържи очите си отворени достатъчно дълго, видя доволната усмивка на лицето му.

- Отне ми доста години, за да съблека жена в тази стая, но чакането си струваше.

Тя се сгуши до врата му и усети лекото боцкане на брадата му по слепоочието си.

- По-добра ли съм от Тери Джо?

Гласът му беше дрезгав, когато се иретърколи настрани и обхвана гърдите й.

- Тери Джо беше само едно дете, скъпа. Ти си зряла жена. Няма място за сравнение.

Грейси чу някакъв шум долу и рязко надигна глава, когато осъзна, че вратата на стаята е отворена. Обзе я предчувствие.

- Ти заключи входната врата, когато се върна, нали?

- Мисля, че не.

Още преди да го изрече, откъм подножието на стълбите се разнесе гласът на кмета Лутър Бейнс.

- Боби Том? Горе ли си?

Грейси ахна, скочи на крака и грабна дрехите си. Боби Том се прозина и спусна мързеливо крака от ръба на леглото.

- По-добре ела по-късно, Лутър. Грейси също е горе и е гола.

- Наистина ли?

- Така ми се струва.

Грейси усети как сменя четири нюанса на пурпурното и му хвърли убийствен поглед. Той й се ухили.

- Защо не ни изчакаш в кухнята? - извика Боби Том. - Ще слезем след няколко минути.

- Добре - отвърна кметът. - И, Грейси, госпожа Бейнс е разбрала от Тери Джо за плана ти за центъра за възрастни. Ще се радва да помогне да се набере доброволческа група.

Страните на Грейси пламтяха, докато тършуваше за кърпички в чантата си.

- Благодарете й от мое име, господин Бейнс - отвърна немощно.

- О, ще можеш лично да й благодариш. Тя стои тук, точно до мен.

Грейси замръзна.

Здравей, Грейси! - жизнерадостно подвикна госпожа Бейнс. - Здрасти, Боби Том.

Усмивката на Боби Том стана още по-широка.

- Как сте, госпожо Бейнс. Има ли долу още някой?

- Само пастор Франк от Първа баптистка църква - отвърна жената на кмета.

Грейси нададе уплашен вик.

Боби Том разроши косата и й тихо се засмя.

- Шегуват се, скъпа.

- Двамата с госпожа Франк намираме за прекрасна идеята за центъра за възрастни хора. - Стълбището се изпълни с дълбок, плътен глас, несъмнено принадлежащ на пастор. - Първа баптистка църква ще е щастлива да помогне в проекта.

Грейси изпусна дълбока въздишка и се отпусна върху леглото, а Боби Том избухна в такъв гръмогласен смях, че накрая тя се принуди да го замери с възглавница.

След това не можеше да си спомни как е успяла да се облече, да слезе долу и да се изправи пред най-видните граждани на Телароса. Боби Том я увери, че се е държала като кралица Елизабет, само че много по-величаво, но тя не бе сигурна дали да му вярва, или не.

21.

Петък сутринта, когато щеше да се състои тържественото откриване на родния дом на Боби Том, беше ясен исветъл октомврийски ден. Учениците бяха освободени от занятия за деня, за да отпразнуват началото на Хевънфеста, а малката поляна пред къщата гъмжеше от млади и стари. Всички в града бяха помолени да се облекат за уикенда в костюм от даден период. Много от мъжете си бяха пуснали бради и мустаци, докато дългите поли на жените плющяха на вятъра. Тийнейджърите се трупаха около паркираните коли по улицата, а облеклото им наподобяваше това на Боби Том - джинси и каубойски шапки.

- ...и така в това красиво октомврийско утро, сме се събрали тук под сянката на това старо орехово дърво, за да почетем...