Рай в Тексас полностью

По тялото й премина ужасна тръпка. Грейси никога не си бе представяла, че нещо може да боли толкова много. Тълпата се смееше и ръкопляскаше. Това бяха хората, сред които той бе отраснал, мъжете, които бяха негови приятели, и нямаше начин Боби Том да позволи някой от тях да го види като губещ. Беше излъгал, когато каза, че я обича. Лъжите му се отдаваха лесно и за да спаси репутацията си, той бе готов да я унищожи.

Тихите й, задавени думи бяха предназначени единствено за неговите уши.

- Не мога да се омъжа за теб, Боби Том. Аз заслужавам нещо по-добро.

Чак след като чу гласа си, усилен от говорителите, осъзна, че той е махнал дланта си от микрофона. Смехът изведнъж секна. Чуха се няколко нервни кискания, но след като насъбралите се осъзнаха, че тя е сериозна, се възцари гробовна тишина.

Лицето на Боби Том пребледня. Изпълнена с ужас, тя го погледна в очите. Не искаше да го унижи, ала думите бяха изречени и не можеше да ги върне назад, защото бяха истина.

Изчака го да измисли някоя духовита реплика, за да замаже ситуацията, ала той не каза нищо.

- Съжалявам - прошепна Грейси и отстъпи назад. - Наистина съжалявам. - Обърна се и избяга от подиума.

Докато минаваше през слисаната, притихнала тълпа, очакваше да чуе ленивия му, провлачен говор, мелодичния му смях, усилен от микрофоните, предназначен за съгражданите му. В съзнанието й дори прозвучаха думите, които щеше да изрече: „Леле! Ето, приятели, какво се казва побесняла малка женичка. Обзалагам се, че ще ми струва повече от бутилка шампанско и една вечеря навън, за да я омилостивя."

Продължи напред, като се препъваше в подгъва на дългата си пола, и тогава чу очаквания му глас. Но вместо думите, които си представяше, високоговорителите изпукаха с гняв и злоба:

- Върви си, Грейси! Махай се оттук! И двамата знаем, че се опитвах да ти направя услуга. Мамка му. Защо, по дяволите, ще искам да се оженя за някоя като теб? А сега се махай оттук! Изчезни завинаги от живота ми! Не искам никога повече да зърна лицето ти!

Тя хлипаше, потънала в земята от срам и унижение. Гмурна се в тълпата, без да вижда и да я е грижа къде отива, знаеше единствено, че трябва да се махне.

Една ръка улови нейната и тя видя Рей Бевинс, оператора на „Кървава луна".

- Ела с мен, Грейси. Аз ще те закарам.

Зад нея високоговорителите изсвириха с оглушителен звук.

Тя се затича с все сила.

24.

Боби Том Дентън се оказа много лош пияница. Разруши по-голямата част от интериора във „Фургона", разби прозорците на един чисто нов понтиак и счупи ръката на Лен Браун. Боби Том и преди се беше сбивал, но не с някой като Лен и не с Бъди Бейнс, който само искаше да отмъкне ключовете от пикапа на Боби Том, за да му попречи да шофира пиян. Никой не си бе представял, че ще настане денят, когато жителите на Телароса ще се срамуват от любимия си син, но тази нощ всички поклащаха укорително глави.

Когато най-после се събуди, Боби Том установи, че се намира в килия в полицейския участък. Опита се да се претърколи, но всяко движение бе твърде болезнено. Главата му пулсираше и всички мускули го боляха. Когато се опита да отвори очи, осъзна, че едното е толкова подуто, че клепачът не може да се вдигне. В същото време стомахът му се бунтуваше, все едно беше пипнал възможно най-тежкия грип.

Потръпна, докато спускаше краката си от ръба на походното легло и с мъка се надигна, за да седне. Дори след много тежък мач не се бе чувствал толкова зле. Отпусна глава в шепи и позволи на отчаянието си да го завладее. Мнозина нямаше да си спомнят какво са правили, докато са били пияни, но той си спомняше всеки злочест миг. И още по-лошо - спомняше си какво бе довело до всичко това.

Как можа да стои пред онзи микрофон и да говори на Грейси по този начин, независимо колко унизен се почувства от отхвърлянето й? Никога нямаше да забрави изражението, което зърна върху лицето й, докато бягаше. Тя бе повярвала на всяка проклета дума, която бе изрекъл, и мисълта го караше да се гърчи от срам. В същото време думите й сякаш бяха жигосани в мозъка му: „ Не мога да се омъжа за теб, Боби Том. Аз заслужавам нещо по-добро."

И наистина заслужаваше. Бог да му е на помощ, заслужаваше. Заслужаваше истински мъж, а не момче. Заслужаваше някой, който щеше да я обича повече, отколкото той обичаше славата си. Славата му. За пръв път в живота си мисълта го изпълни с отвращение. Каквато и слава да бе имал, поведението му през изминалата нощ я бе погубило, но на него дори не му пукаше. Искаше единствено да си върне Грейси.