Рай в Тексас полностью

За пръв път осъзна, че не е сам. В градския затвор имаше само две малки килии и леглото в съседната бе заето от опърпан представител на човешката раса със зачервени очи и рунтава брада.

Боби Том не му обърна внимание и продължи да крещи.

- Имам право на телефонен разговор! Искам веднага да се обадя!

Никой не му отговори.

Закуцука трескаво из килията. Раненото коляно се подаваше през скъсания плат на джинсите, повечето от копчетата на ризата му липсваха, заедно с част от ръкава, а кокалчетата на ръцете му сякаш бяха прекарани през месомелачка. Върна се при желязната решетка и отново започна да вика, но пияницата в съседната килия бе единственият, който го удостои с отговор.

Минутите се нижеха мъчително. Знаеше какво удоволствие изпитва Джимбо да го види в това състояние, но не му пукаше. Гласът му пресипна, но не можеше да мълчи. Опита се да си каже, че се държи глупаво и няма никаква логика в настоятелността му, но паниката му не стихваше. Ако веднага не се добереше до Грейси, щеше да я изгуби завинаги.

Измина почти половин час преди вратата, която водеше към приемната на полицейския участък, да се отвори, но този път през нея мина Дел Брейди, хубавичкият заместник на Джимбо. През целия си живот Боби Том не се бе радвал толкова да види някого. Навремето бе играл футбол с бащата на Дел и двамата винаги се бяха разбирали.

- По дяволите, Би Ти, крясъците ти се чуват навсякъде. Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, но трябваше да изчакам Джимбо да излезе.

- Дел! Трябва да се обадя по телефона. Зная, че имам право на един телефонен разговор.

- Ти го проведе през нощта, Би Ти. Обади се на стария Джери Джоунс и заяви на собственика на „Далас каубойс", че не би купил отбора му дори и да е последният на тази земя.

- Мамка му! - Боби Том удари юмрук в решетките и изтръпна от острата болка, пронизала ръката му.

- Никой никога не те е виждал пиян - продължи Дел. - Ти едва не потроши „Фургона", да не споменавам какво причини на Лен.

- По-късно ще се погрижа за това, обещавам, че ще уредя всичко с Лен. Но сега трябва да се обадя по телефона.

- Не зная, Би Ти. Джим наистина яко ти е насъбрал. Още откакто вие двамата с Шери Хопър...

- Но това беше преди петнайсет години! Хайде, стига. Само едно обаждане.

За негово облекчение, Дел посегна към ключовете на колана си.

- Добре. Предполагам, че няма да има проблем, ако успея да те заключа отново, преди Джим да се върне от кафенето. Това, което не знае, няма как да му навреди.

На Дел му отне цяла вечност да открие ключа на халката и Боби Том едва се сдържа да не го сграбчи за гърлото и да му изкрещи да побърза. Все пак най-накрая излезе от килията и мина през вратата, която водеше към приемната на полицейския участък. Тъкмо влезе, когато Роуз Колинс, която работеше в полицията, откакто Боби Том се помнеше и чиято ливада някога бе косил, вдигна глава към него и му подаде телефона си.

- За теб е, Боби Том. Тери Джо е.

Той грабна телефона от ръката й.

- Тери Джо! Знаеш ли къде е Грейси?

- Точно в тази минута наема кола от Бъди, за да стигне до Сан Антонио. Тя не може да ме види - аз съм в задната стая - но каза на Бъди, че полетът й е рано следобед. Той ме накара да ти се обадя, макар че миналата нощ му се заклех, че докато съм жива, няма да ти проговоря. Никога не съм си представяла, че може да си такъв гадняр. Не само заради това, което стори на Грейси - тя носи слънчеви очила и зная, че е плакала - но би трябвало да видиш лицето на Бъди. Челюстта му е подута и е двойно по-голяма от преди и...

- Кажи на Бъди да не й дава кола под наем!

- Той е длъжен, иначе ще изгуби разрешителното си. Опита се да я спре, но ти я знаеш каква е. Струва ми се, че в момента й дава ключовете.

Боби Том изруга и прокара ръка през косата си. Потръпна, когато закачи дълбоката рана на слепоочието си.

- Обади се веднага на съдия Гейтс и го доведи тук. Кажи му...

- Няма време. Тя вече се качва в колата. Син понтиак. Тя е много внимателен шофьор, Би Ти. Лесно можеш да я настигнеш, ако тръгнеш веднага.

- Аз съм в затвора!

- Ами излез от там!

- Опитвам се! А междувременно ти ще трябва да я спреш.

- Твърде късно е. В момента потегля. Ще трябва да я настигнеш на шосето.

Боби Том тръшна телефона и се извърна към Роуз и Дел, които слушаха с неприкрит интерес.

- Грейси току-що е потеглила от сервиза на Бъди. На път е за Сан Антонио и аз трябва да я настигна, преди да излезе на магистралата.

- Какво, по дяволите, прави той извън килията? - Джимбо Такъри връхлетя през вратата с трохи от поничка върху предницата на ризата си, а мургавото му лице бе изкривено от гняв.

- Грейси напуска града - започна да обяснява Дел - и Боби Том трябва да я настигне, преди...

- Той е арестуван! - изрева Джимбо. - Веднага го заключи!

Дел се обърна неохотно към Боби Том.

- Извинявай, Би Ти, но се боя, че трябва да те заключа в килията.

Боби Том вдигна ръце. Заговори с нисък, предупредителен глас: