- Не се приближавай, Дел. Няма да се върна в онази килия, докато все още имам шанс да говоря с Грейси. Не искам да те удрям, но ще го направя, ако се наложи.
Дел изучава Боби Том няколко мига, после се извърна и хвърли кръвнишки поглед на Джимбо.
- Какво ще навреди, ако му дадеш час или два, за да се оправи с годеницата си, особено след като нарушаваш гражданските му права още от мига, в който го арестува?
Джимбо изви устни, а рунтавите му вежди се събраха на челото.
- Заключи го веднага, по дяволите, или си уволнен!
Никой Брейди не обичаше да го притискат и Дел не правеше изключение.
- Не можеш да ме уволниш. Лутър няма да ти позволи! Ако толкова много напираш да го видиш в килията, заключи си го сам!
Джимбо едва не получи удар. Изрева като разлютен звяр и се хвърли напред. Боби Том сграбчи един стол иззад близкото бюро и го захвърли през помещението. Столът удари Джимбо през коленете и той се просна върху теракотените плочки.
Арестантът изтича към вратата, преди полицейският началник да успее да се изправи.
- Трябва ми кола! - изкрещя Боби Том на Роуз, без да спира да тича.
Тя грабна ключовете от бюрото си и ги хвърли към него.
- Вземи колата на Джимбо. Тя е точно пред вратата.
Боби Том изтича навън и скочи в най-близкото возило - блестящата полицейска синьобяла кола. Гумите изсвириха, когато потегли от паркинга и се понесе към „Мейн Стрийт". Бяха му нужни само няколко секунди, за да открие откъде се пускаха сирената и проблясващите червени светлини.
В полицейския участък Роуз Колинс грабна телефона си, за да разпространи новината, че Боби Том току-що е избягал от затвора.
ХЕВЪН,ТЕКСАС МЯСТО В СЪРЦЕТО
Какво очакваше? Тя го унижи пред всички, които бяха важни за него, и той бе отвърнал с цялата си жестокост.
Пъхна кърпичката под очилата и попи подутите си очи. Новият собственик на „Сенчести поляни" щеше да изпрати някой да я вземе от летището в Кълъмбъс и да я откара до Ню Грънди. „Сенчести поляни" беше мястото, на което принадлежеше, и по това време утре сутринта щеше да е толкова улисана в работата си, че нямаше да има време за страдания.
Тя предчувстваше, че всичко ще свърши зле, ала не предполагаше, че ще е толкова зле. Искаше той да си я спомня с обич като единствената жена, която никога не е взела нищо от него, ала миналата нощ унищожи всякаква вероятност за това. Не само, че бе взела парите му, но и без някога да го е искала, накрая му отне нещо много по-важно за него - репутацията му. Грейси се опита да намери утеха в мисълта, че всъщност само собствената му арогантност е виновна за всичко, ала тя все още го обичаше и никога нямаше да й достави удоволствие да го види наранен.
Чу воя на сирена зад нея и когато погледна в огледалото за обратно виждане, съзря проблясващите светлини на полицейска кола, която приближаваше бързо по шосето с две платна. Един поглед към километража я увери, че кара в границите на разрешената скорост и тя мина плътно вдясно, за да даде път на колата да я задмине. Колата я настигаше, но вместо да продължи, остана зад нея.
Сирената зави остро, стандартният сигнал до нарушителя да спре. Обезпокоена, Грейси се взря по-внимателно в огледалото и не можа да повярва на очите си. Мъжът зад волана беше Боби Том! Свали слънчевите си очила. Досега се бе държала с огро-мно усилие на волята, ала не би могла да понесе друг сблъсък с него. Стисна решително челюст и натисна педала на газта. Той отвърна със същото.
Пред нея се появи раздрънкан пикап. Кокалчетата на ръката й побеляха, когато завъртя рязко волана, за да мине в лявото платно и да изпревари пикапа. Километражът показваше деветдесет и шест километра, а Боби Том оставаше плътно зад нея.
