- Ти също имаш много хубави крака.

- Ами, благодаря ти.

- И торсът ти е хубав.

Той се засмя шумно.

- По дяволите, госпожице Грейси, май днес ще те оставя да ми правиш компания, макар и само за да ме забавляваш.

- Наистина ли?

Той сви рамене.

- Защо не? И без това след раздялата ми е футбола се държа като луд.

Направо не можеше да повярва, че Боби Том е променил мнението си. Той се подсмихна, докато вадеше куфара й и помоли Бруно да върне колата й на агенцията за коли под наем. Веселото му настроение обаче помръкна, когато отново се настани зад волана. Изгледа я строго.

- Няма да останеш с мен през целия път до Тексас, така че още сега се откажи от тази мисъл. Обичам да пътувам сам.

- Разбрах.

- Само за няколко часа. Може би до границата на щата. В минутата, в която започнеш да ме дразниш, ще те оставя на най-близкото летище.

- Сигурна съм, че няма да се наложи.

- Не разчитай на това.

3.

Боби Том профуча с колата си през Уинди сити5 самоуверено, все едно го притежаваше. Той беше кралят на града, първенецът на света, върховният в цялата вселена. Докато радиото гърмеше с рок парчетата на „Аеросмит", той потропваше с пръсти по волана, припявайки рефрена на „Джейни се сдоби с пистолет".

В червения си спортен форд „Тъндърбърд", нахлупил перленосива шапка „Стетсън", той имаше доста крещящ вид. За искрено удивление на Грейси, другите шофьори минаваха покрай тях с надути клаксони и спускаха прозорците на колите си, за да го поздравят. В отговор Боби Том им махаше с ръка и невъзмутимо продължаваше да кара.

Тя усети как кожата й се зачерви от горещия насрещен вятър и невероятното удоволствие да се носи с шеметна скорост по широката магистрала на града във виненочервен тъндърбърд с толкова необикновен мъж. Непокорни кичури се изплъзнаха от безформения й кок и се разпиляха по страните й. Искаше й се да има подръка шикозен розов дизайнерски шал, за да го увие около главата си, модни слънчеви очила на носа, а също и алено червило, с което да начерви устните си. Да има големи и стегнати гърди, прилепнала рокля и секси обувки с високи токчета. Както и златна верижка на глезена.

И може би една много дискретна татуировка във формата на сърце.

Поотпусна се за кратко с това примамливо видение за себе си като жена без задръжки, докато Боби Том звънеше и приемаше обаждания по телефона в колата си. Понякога използваше високоговорителя на телефона, но имаше и разговори, при които притискаше слушалката на телефона към ухото си, за да чува само той този, който му се обаждаше. Разговорите му се отнасяха за различни бизнес сделки и отражението им върху данъците, но също и за разнообразни дейности с благотворителна цел. На Грейси й направи впечатление, че най-често го търсеха познати, за да му изкрънкат пари. Макар че той винаги водеше тези разговори с притиснат до ухото си телефон, Грейси определено остана с впечатлението, че той винаги ги приключваше, като предлагаше повече пари, отколкото му бяха поискали. И чака, само след един час в компанията му тя се убеди, че Боби Том Дентън беше лесна плячка за просителите.

Когато наближиха предградията, той се обади на някоя си Гейл и й заговори с ленивото си, провлачено южняшко наречие, от което по гръбнака на Грейси отново полазиха тръпки.

- Искам само да знаеш, че толкова много ми липсваш, че в този миг очите ми се наливат със сълзи.

Той вдигна ръка, за да махне на една жена в син понтиак „Файърбърд", която в негова чест натисна силно клаксона си. Грейси, много предпазлив шофьор, се вкопчи в дръжката на вратата, като видя, че в момента той крепеше волана само с коленете си.

- Да, така е... зная, скъпа, и на мен ми се иска да можехме. Родеото не идва достатъчно често в Чикаго. - Обви пръсти около горната част на волана, докато затъкваше телефона между рамото и ухото си. - Не говори така. Е, предай й моите най-добри пожелания, чу ли? Двамата с Кити си прекарахме страхотно преди няколко месеца. Тя дори се пробва с теста, но не беше учила достатъчно за финала на Суперкупата от 1969 година, за да го издържи. Веднага, щом мога, ще ти звънна, скъпа.

Докато оставяше телефона, Грейси го изгледа с любопитство.

- Нима многото ти приятелки не се ревнуват една друга?

- Разбира се, че не. Аз излизам само с мили дами.

И се държеше с всяка от тях като с кралица, предположи тя. Дори и с бременните.

- Националната организация за защита на жените би трябвало сериозно да се замисли дали да не ти изпрати наемен убиец.

Той я изгледа искрено изненадан.

- На мен? Аз наистина обичам жените. Всъщност много повече, отколкото харесвам повечето от мъжете. Дори имам членска карта за феминисткото движение.

- Само да не те чуе Глория Стайнем6.

- Че защо не? Та тъкмо тя ми даде картата.

Очите на Грейси се разшириха от изненада.

Той й се усмихна закачливо.

- Глория е много приятна дама, само това ще ти кажа за нея.

В същата минута тя осъзна, че дори за миг не може да си позволи да се разсейва, когато е с него.

Перейти на страницу:

Похожие книги