- Разбира се, че съм стъпвала в бар. - Не сметна за необходимо да му признае, че говореше за бар към един съвсем приличен ресторант. Докато този бар тук се отличаваше само с неоновата си реклама, оформена като голяма, но пречупена буква „М", унило примигваща над един мръсен прозорец, насред някаква окаяна уличка, чийто тротоар отпред бе заринат с боклуци. Но тъй като той вече я бе задържал при себе си по-дълго, отколкото бе очаквала, не желаеше повече да му възразява, макар в същото време да не искаше да изостави отговорността си.
- Опасявам се, че не разполагаме с време за това заведение.
- Грейси, скъпа, ако не свикнеш да приемаш живота по-безгрижно, ще те тресне някой инфаркт още преди да си прехвърлила четирийсетте.
Тя нервно захапа долната си устна. Вече беше събота вечерта. Заради това отклонение им оставаше да пропътуват още хиляда сто и двайсет километра до Телароса. Напомни си обаче, че не бяха длъжни да се появят в градчето преди понеделник сутринта, така че все пак разполагаха с достатъчно време, освен ако Боби Том не се впуснеше в някакви много продължителни забавления. Но дори и така не беше спокойна.
Все още не можеше да повярва, че бе решил да стигне до Телароса по пътя, минаващ през Мемфис, когато - както на няколко пъти бе изтъкнала - според пътната карта в жабката най-прекият път беше през Сейнт Луис. Но той не спираше да твърди, че не би могъл да я остави да пропилее нито ден повече от живота си, което неминуемо щяло да се случи, ако не посетят най-приятното място за забавления на изток от река Мисисипи. Само допреди няколко минути тя си бе въобразявала, че ще я отведе в някакъв малък, но изискан и скъп ресторант, може би с френска кухня.
- Не можем да останем много дълго - твърдо му заяви тя. - Ще са ни необходими още няколко часа път с колата, за да наваксаме това отклонение, преди да потърсим къде да пренощуваме.
- Както кажеш, скъпа.
Шумните звуци на кънтри и уестърн, долитащи от бара, започнаха да обиждат слуха й още от мига, в който той разтвори широко вратата и тя пристъпи в задимения „Бар на лъжците". Квадратни дървени маси бяха разхвърляни върху изронен и из-поцапан под с шахматно подредени оранжеви и кафяви плочки. Вътре бе пълно с реклами на бира, с календари с момичета, оплюти от мухите, а по стените висяха еленови рога. След като погледът й набързо пробягна през тълпата, която никак не й допадна, Грейси докосна ръката му.
- Зная, че искаш да се отървеш от мен, но ще ти бъда особено благодарна, ако не го направиш тук.
- Не бива да се безпокоиш за това, скъпа. Или поне докато не ме ядосаш с нещо.
Докато тя се опитваше да преглътне това тревожно предупреждение, една силно гримирана брюнетка с тюркоазена пола и плътно прилепнала бяла блуза се хвърли в прегръдките му.
- Боби Том!
- Здравей, Триш.
Той се наведе да я целуне. В момента, в който устните им се докоснаха, тя разтвори уста и го засмука като прахосмукачка, за да притегли езика му, сякаш беше килим, от който прахта не беше обирана от месеци. Боби Том се отдръпна от нея, след което й подари една от своите изкусителни усмивки, от които омекваха колената на всички жени, които се озоваваха в опасна близост до него.
- Кълна ти се, Триш, че след всеки развод ставаш все по-красива. Шаг още ли е тук?
- Там е, в ъгъла, с Ей Джи и Уейн. Обадих се и на Пит, точно както ми поръча, когато ми се обади.
- Добро момиче. Здравейте, момчета.
Тримата мъже, седнали около една от правоъгълните маси в далечния ъгъл на бара, шумно се развикаха, за да го приветстват с добре дошъл. Двама от тях бяха чернокожи, а третият - бял. И тримата бяха едри като бронетранспортьори. Боби Том се отправи към тях, за да им стисне ръцете. Грейси забърза след него.
След ръкостисканията, потупванията по раменете и традиционните солени приятелски закачки четиримата мъже се впуснаха в разговор на спортни теми с неразбираем за Грейси жаргон, преди Боби Том да си спомни за нейното съществуване.
- Това е Грейси, моят бодигард.
Тримата местни мъже я изгледаха с любопитство. Боби Том разговаряше предимно с онзи, когото наричаше Шаг, който приличаше на негов бивш съотборник. Шаг посочи към нея с бирената си бутилка.
- Че за какво ти е бодигард, Би Ти? Да не би да си ядосал някого?
- Нищо подобно. Тя е от ЦРУ.
- Без майтап?
- Не съм от ЦРУ - възрази тутакси Грейси. - И всъщност не съм му бодигард. Той го казва просто така, за да...
- Боби Том, ти ли си това? Момичета, Би Ти е тук!
- Здравей, Ели.
Една много секси блондинка с джинси в златист металик сплете ръце около кръста му. Още три жени се появиха от другата страна на бара. Мъжът, когото всички наричаха за по-кратко само Ей Джи, придърпа още една маса и така Грейси, без да знае какво да очаква, се озова на един стол между Боби Том и Ели. От погледа й не убягна, че Ели не остана никак доволна от това, че не седи до Боби Том, но когато Грейси й предложи да си разменят местата, усети как една силна мъжка ръка я стисна за бедрото.
