- Това е добре. Това наистина е добре. - От високоговорителя се разнесе плътен смях. - Тули ме предупреди нищо да не казвам, докато не пристигнеш тук, но искам още сега да го узнаеш. - Последва още смях. - Миналата седмица уредихме наема на къщата. Ще започнем Хевънфеста с тържествено освещаване на родния дом на Боби Том Дентън!
- Ааа, човече... Лутър, цялата тази идея е пълна лудост! Не искам да има никакво освещаване на родния ми дом. Най-малкото, защото съм роден в болница като всички останали, така че в това няма никакъв смисъл. Просто съм отрасъл в тази къща. Мислех, че ще спреш това.
- Изненадан съм и съм наранен от отношението ти. Хората тук все приказват, че е само въпрос на време, преди славата да ги замае главата, а аз не се уморявам да им повтарям, че грешат. Но сега започвам да се чудя. Знаеш колко сме зле с финансите тук долу, на юг. Особено зле ще стане, направо катастрофално, ако онзи кучи син затвори филиала на „Росатех". Единствената ми надежда е да превърнем Телароса в Меката на туризма.
- Като поставите паметна плоча на тази стара къща, това не значи, че ще превърнете Телароса в Меката на туризма. Лутър, аз не съм президент на Съединените щати. Аз бях само един футболист!
- Мисля, че прекалено дълго живя на север, Би Ти, и това ти с размътило ума. Ти си най-добрият уайд рисийвър в историята па този спорт. Тук на юг ние не забравяме подобни неща.
Боби Том стисна отчаяно очи. Когато ги отвори отново, заговори с безкрайно търпение:
- Лутър, казах, че ще помогна за организирането на голф турнира и ще го направя. Но още отсега предупреждавам, че няма да участвам в тази щуротия с родния ми дом.
- Разбира се, че ще участваш. Тули планира да възстанови детската ти стая точно каквато е била, когато си бил малък.
- Лутър...
- Между впрочем, доброволките подготвят книга с готварските рецепти на Боби Том, която ще се продава в магазина за подаръци, и искат да включат в края й специален раздел за знаменитости. Ивон Емърли каза да ти поръчам да се обадиш на Шер и на Кевин Костнър и на още няколко от познатите ти холивудски знаменитости, за да ти дадат някои от любимите си рецепти за руло „Стефани" и други подобни.
Боби Том се загледа безизразно в правата лента на магистралата, по която в момента не се виждаха други автомобили.
- Навлизам в тунел, Лутър, и сигналът ще се изгуби. По-късно ще ти се обадя.
- Почакай само за минута, Би Ти. Още не сме говорили за...
Боби Том прекъсна разговора. С тежка въздишка се облегна назад в седалката.
Грейси бе попила всяка дума и макар да изгаряше от любопитство, не искаше да го дразни, затова предпочете да си държи езика зад зъбите.
Боби Том се извърна и я погледна.
- Хайде, започвай. Попитай ме как съм успял да не полудея, след като съм отраснал с такива откачалки.
- Той ми се стори... много ентусиазиран.
- Той е глупак, ето какъв е. Кметът на Телароса в Тексас е освидетелстван глупак. Цялата тази работа с Хевънфеста напълно излезе от контрол.
- А какво точно е Хевънфест?
- Това е тридневен празник, фестивал, който се провежда през октомври като част от налудничавия им план да съживят икономиката в района чрез привличане на туристи в Телароса. Спретват центъра на градчето, добавят една галерия за изкуството в Дивия запад и два-три нови ресторанта. Има прилично голф игрище, ранчо за летовници и второкласен хотел, и с това горе-долу се изчерпва всичко.
- Забрави да споменеш родното място на Боби Том Дентън.
- Не ми го напомняй.
- Каза го, все едно е нещо отчайващо.
- По-скоро е налудничаво. Мисля, че хората в Телароса са толкова изплашени как да запазят работата си, че мозъците им съвсем са изветрели.
- А защо го наричат Хевънфест?
- Хевън8 е първото име на града.
- Явно църквата е оказала силно влияние при основаването на някои градове в Дивия запад.
Боби Том се засмя.
- Каубоите нарекли градчето Хевън, защото там се намирал най-добрият публичен дом между Сан Антонио и Остин. Но в началото на двайсети век по-благоприличните граждани го прекръстили на Телароса.
- Разбирам. - Грейси имаше още цяла дузина въпроси към него, но усети, че не е в настроение за по-нататъшни разговори и тъй като не желаеше да го дразни, предпочете да си замълчи. Хрумна й, че да си знаменитост си има и своите отрицателни страни. Ако можеше да се съди по разговорите от тази сутрин, изглежда ужасно много хора искаха да получат частица от Боби Том Дентън.
Телефонът зазвъня. Боби Том въздъхна и разтри очите си.
- Грейси, имаш ли нещо против ти да поемеш обажданията и да казваш на който и да се обади, че съм на голф игрището?
По принцип Грейси не беше привърженик на лъжите, но той изглеждаше толкова изтощен, че тя се съгласи да направи това, за което я помоли.
- Изминахме стотици километри, за да дойдем тук?
- За теб ще е полезен житейски урок. Друг път стъпвала ли си в бар?
