- Не и що се отнася до баща му. Хойт чу суматохата и изскочи през входната врата точно навреме, за да види как Боби Том я удря. Стрелна се навън като ракета, сграбчи сина ни за тила и го натупа пред всичките му приятели. Боби Том беше унижен, а приятелите му - засрамени. Това бе единственият път, когато Хойт го е удрял, но съпругът ми смяташе, че един мъж не може да падне по-ниско от това да удари една жена. Не желаеше да оправдае постъпката му с това, че тогава той бе едва на девет години.
Сузи се облегна на пети. По лицето й пробягна тревожна сянка.
- Боби Том и баща му бяха много близки и той никога не забрави онзи урок. Може и да звучи глупаво, но понякога си мисля, че го е научил прекалено добре.
- Какво искаш да кажеш?
- Нямаш представа колко много жени са му се предлагали през годините. При все това не помня някога да е бил нелю-безен с някоя от тях. Нито към футболните фенки, омъжените жени, сметкаджийките, сребролюбките. Доколкото зная, той успява да запази дистанция, без да ги обиди. Това не ти ли се струва странно?
- Той е усвоил много по-изтънчени стратегии, отколкото обикновената грубост, за да отблъсва жените. - Грейси се запита дали Сузи знае за футболните тестове на Боби Том.
- Точно така. С годините това се е превърнало в негова втора природа и не съм сигурна дали той осъзнава колко дебела стена е изградил около себе си.
Грейси се замисли над думите й.
- Той е невероятен. Усмихва се на жените, ласкае ги безкрайно, казва им точно това, което искат да чуят. Кара всяка една от тях да се чувства като кралица. А след това прави точно това, което иска той.
Сузи кимна с тъжно изражение.
- Сега си мисля, че Хойт е трябвало да прояви повече разум и да реагира по друг начин, когато Боби Том удари Тери Джо. В крайна сметка това беше спонтанно изразяване на чувствата му, а той никога не е бил жестоко дете, така че нямаше да му стане навик. Бог ми е свидетел, че Тери Джо бързо се възстанови от цялото това преживяване. Тя беше първото му сериозно гадже. - Устните й се извиха в мрачна усмивка. - Колкото и странно да звучи, но когато неотдавна му споменах за този инцидент, той заяви, че тогава баща му е постъпил правилно. Изглежда няма представа какво най-вероятно му е струвало.
Грейси не бе сигурна, че изобщо му е струвало нещо. Боби Том притежаваше изобилие от чар, талант, хубава външност и интелект. Така че какво чудно имаше в това, че егото му е толкова голямо? Той не вярваше, че на тази планета съществува жена, която да е достатъчно добра за него. Със сигурност не и една трийсетгодишна девственица от Ню Грънди, Охайо, с малки гърди и ужасна коса.
Сузи върна греблото в зелената пластмасова количка и се изправи. За кратко огледа красивата си градина. Ухаеше на босилек, лавандула и прясно изорана пръст.
- Обичам да работя тук. Това е единственото място, където се чувствам спокойна.
Изглеждаше смутена, все едно че бе споделила нещо прекалено лично и сега съжаляваше за това.
- Зная, че не е моя работа, Грейси, но не мисля, че трябва да позволиш случилото се снощи да ти попречи да приемеш тази работа. - Вдигна дръжките на количката. - Каза ми, че не искаш да се връщаш в Охайо и че нямаш друго предложение за работа. Боби е свикнал жените да си губят ума по него. Сигурна съм, че миналата нощ има много по-голямо значение за теб, отколкото за него.
Сузи й се усмихна успокояващо и се прибра в къщата. Грейси разбираше, че Сузи се опитва да я успокои, но я заболя от думите й, още повече че бяха истина.
Тя не означаваше нищо за Боби Том, докато той бе всичко за нея. Беше си загубила ума по него, но още по-ужасяващо беше, че съвсем сериозно се опасяваше, че е загубила и сърцето си.
Опита се да затвори очи пред истината, която не искаше да знае, но напразно. Никога не бе лъгала себе си, нямаше да го направи и сега. Обви ръце около коленете си, преди да си признае, че през изминалата седмица се бе влюбила в Боби Том Дентън.
Беше безнадеждно влюбена до уши в мъж, който бе толкова недостижим за нея, че щеше да е смешно, ако не беше толко-па тъжно. Онези ужасни бутилки с плодово вино просто бяха извадили наяве истината за онова, което чувстваше от мига, в който го видя.
Копнееше за него. Той бе див и необуздан, по-голям от живота, всичко, което тя не беше. Обичаше го с цялата несъбудена страст, тлееща от години в душата й. Като обикновена и незабележима птичка, привлечена от лъскав и силен лебед, тя бе омагьосана от физическата му красота. В същото време неговата увереност и непринуден чар я караха да се чувства отново млада и безгрижна.
