През изминалите шест дни сякаш бе изживяла цял един живот, но когато притисна колене към гърдите си, се насили да се изправи срещу жестоката истина. Мечтите й за бляскава кариера в Холивуд бяха само това - безпочвен блян, плод на отчаянието, толкова далеч от живота й колкото космическото пространство. Беше играла със самата себе си игра, която повече не можеше да си позволи и сега трябваше да се сблъска с болезнената действителност, че никакъв вълшебен живот не я очаква в Холивуд. Тази глупава работа в студиото „Уиндмил" не бе начало на вълнуваща кариера, а само една фантазия. И когато всичко свърши, тя щеше да се завърне обратно в Ню Грънди, обратно в старческия дом, където й беше мястото.
Признаването на истината й донесе странно усещане за покой. Сега осъзна, че не домът за възрастни хора е бил грешното в живота й, а самият й живот. Тя обичаше работата си в дома, по я бе използвала, за да се изолира от връстниците си, защото винаги се бе смятала за особнячка. Беше се скрила в старческия дим, превръщайки го в свой живот, вместо да гледа на него само като на работа.
Докато умиротворяващите ухания в градината се прокрадваха към нея, младата жена изпита особено вълнение. Тя беше едва на трийсет години, все още достатъчно млада, за да се промени. Ала не по начина, който си представяше. Не като избяга. Вместо това ще се научи да изживява всеки миг от живота си без страх. Ще спре да се предпазва от възможността да стане обект на присмех или да я отхвърлят - тези неща нямаше да я убият - и ще започне, като се отдаде на любовта си към Боби Том с всяка клетка на съществото си.
Сърцето й запрепуска. Дали щеше да събере смелост? Когато всичко това свърши, тя ще трябва да се върне в старческия дом - насили се да го приеме. Но междувременно... Дали щеше да има достатъчно кураж и дързост, за да скочи от върха на планината, знаейки, че приземяването може да я убие? Притежаваше ли нужното самообладание, за да се вкопчи в това кратко време, което й бе отредено да прекара с него, и да изживее всяка безценна секунда?
Взела решение, Грейси бе обзета от силно вълнение. Щеше да приеме работата като негов личен асистент и да се наслади на всеки миг от общуването си с този мъж, целунат от звездите, което сърцето й толкова неразумно бе избрало да обикне. Ще съхрани в себе си всеки поглед, който ще й подари, всяка усмивка, всеки жест. Ще захвърли предпазливостта и ще му се отдаде без задръжки - толкова, колкото той пожелае да приеме от нея. Може би щеше да я люби. А може би нямаше. Но и в двата случая, тя щеше да бъде негова без условия и очакване, знаейки, че когато това свърши, най-доброто, на което можеше да се надява, щеше да е съкровищницата от безценни спомени.
Даде си твърдо обещание. Тази пламенна любов, която изпитваше към него, нямаше да й попречи да го вижда ясно, доброто и лошото у него, огромното му его и прекалено мекото му сърце, будния ум и опасния, манипулативен чар. Нито пък любовта й ще я накара да прави компромиси с принципите си. Тя можеше единствено да бъде самата себе си и въпреки че навярно това нямаше да му е достатъчно, то беше всичкото, което можеше да му предложи.
Затвори очи и образът му изплува в съзнанието й - космически каубой с голямата си шапка „Стетсън" и усмивка убиец, мъж, който пръскаше звезден прах, докато вървеше. Частици от този звезден прах бяха паднали и върху нея, вдъхвайки нов живот на тялото й и преждевременно изсъхналото й сърце.
Знаеше, че историята между нея и Боби Том Дентън няма да има щастлив край и докато сърцето й летеше от любов, главата й трябваше да остане трезва и здраво привързана към реалността. Той нямаше да отвърне на любовта й. Необикновените мъже са отредени за необикновени жени, а тя беше безнадеждно, отчайващо обикновена. Единственият начин да се отърве непокътната емоционално от това преживяване бе никога да не забравя, че се е влюбила в мъж, който освен легенда, беше и човек. Достойнството й никога нямаше да й позволи да вземе каквото и да било от него, както правеха всички останали. Щеше да му отдаде цяло-го си преливащо от любов сърце, без да очаква нищо в замяна. И когато всичко свършеше, мъжът, който бе целунат от боговете, ще може поне да си спомня за Грейси Сноу като за единствения човек в живота му, който не е взел нищо от него.
