- Чух, че не й даваш да се разкрасява, Боби Том, но никога не съм си представяла, че си оставил нещата да стигнат толкова далеч. Какво искаш да направя с нея?
- Ще я оставя изцяло в твоите ръце, макар че Грейси е доста дива душа, така че не бъди много консервативна.
Грейси се ужаси. Боби Том току-що бе казал на фризьорката с русия кошер на главата, която бе гримирана като цирков клоун да не бъде много консервативна, докато оформя косата й?! Понечи да отхвърли решително напътствията му относно разкрасяването й, но той я разсея с една бърза целувка по устните.
- Трябва да свърша някои задачи, скъпа. Мама ще те вземе и ще те заведе да пазарувате дрехи, така че можеш да се огледаш и за булчинската рокля, за която нямаш търпение. Сега, след като ти позволих отново да бъдеш страхотно парче, да не вземеш да се разколебаеш и да откажеш да се омъжиш за мен.
Всички жени прихнаха от смях заради абсурдната идея, че някоя жена може да се откаже от възможността да се омъжи за Боби Том Дентън. Той повдигна ръба на шапката си за поздрав и се насочи към вратата. Въпреки обзелото я раздразнение, Грейси се запита дали тя е единствената, която имаше чувството, че слънцето си е отишло заедно с него.
Шест чифта любопитни очи се взираха в нея. Тя се усмихна плахо.
- Аз не съм... ъъ... дива душа. - Покашля се. - Той малко преувеличава и аз...
- Седни, Грейси. След минута ще дойда при теб. Ето там е новият брой на списание „Пийпъл". Можеш да го разгледаш.
Напълно изплашена от тази личност, която държеше в ръцете си бъдещето на косата й, Грейси се свлече на стола и грабна списанието. Една от жените под каските се втренчи в нея над пластмасовите рамки на очилата си и Грейси се подготви за неизбежното.
- Как се запознахте двамата с Боби Том?
- От колко време се познавате?
- Кога взе футболния тест?
Разпитът бе бърз, навлизаше в детайли и не спря дори когато Шърли я извика на стола, за да започне работа по косата й. Тъй като Грейси не обичаше лъжата, трябваше да се концентрира върху заобикалянето на истината, без всъщност да лъже, така че не можеше да проследи щетите, които фризьорката нанасяше на косата й. Не че и да искаше би могла да ги види, тъй като Шърли бе завъртяла стола настрани от огледалото.
- Къдриците ти са страхотни, Грейси, но имаш твърде много коса. Трябва да я изтъним. Харесва ми косата да е на етажи. -Ножиците на Шърли защракаха и мокри медни кичури се посипаха навсякъде.
Грейси успя да избегне въпроса за редовността на менструалния й цикъл, докато умираше от притеснение за косата си. Ако Шърли я подстрижеше твърде късо, нямаше да може да я прибира на кок - прическа, която макар да не я правеше красавица, поне беше спретната и позната.
Тежък кичур, дълъг почти осем сантиметра, падна в скута й и тревогата й се усили.
- Шърли, аз...
- Джанин ще те гримира. - Шърли кимна към колежката си. - Тази седмица започна да продава козметика „Мери Кей" и си търси клиентки. Боби Том каза, че искал да ти купи нови запаси от козметика, за да замени старите, които си загубила по време на земетресението в Южна Америка, докато си охранявала вицепрезидента.
Грейси едва не се задави, опитвайки се да сподави смеха си. Той беше влудяващ, но определено забавен.
Шърли включи сешоара и завъртя стола към огледалото. Грейси ахна ужасено. Приличаше на мокра мишка.
- Ще те науча как да се справяш сама. Всичко е въпрос на умели пръсти. - Фризьорката задърпа косата й и Грейси си представи къдрави кичури, щръкнали във всички посоки от главата й. Може би щеше да успее да ги покрие с онези широки ленти за коса, помисли си с нотка на отчаяние. Или просто ще си купи перука.
Тогава, толкова постепенно, че едва можа да повярва на очите си, започна да се получава нещо прекрасно.
- Ето. - Шърли най-сетне отстъпи назад. Пръстите й бяха сътворили истинско чудо.
Грейси се втренчи изумено в отражението си.
- О, Боже!
- Сладко, нали? - ухили се Шърли в огледалото.
„Сладко" едва ли бе точната дума. Прическата на Грейси бе абсолютно модерна. Дръзка. Екстравагантна. Секси. Всичко, което самата Грейси не беше и ръката й трепереше, когато докосна косата си.
Косата й беше по-къса, отколкото бе свикнала - едва стигаше до брадичката, с бретон сресан настрани. Кичурите падаха на меки, красиви вълни, а покрай ушите и страните й се спускаха фини масурчета. Деликатното й лице и прекрасните сиви очи вече не бяха засенчени от някогашните тежки къдрици и Грейси бе като омагьосана от отражението си. Наистина ли бе тя?
