Дори не бе успяла да се разгледа по-внимателно, когато Шърли я предаде във вещите ръце на Джанин, за да я гримира. През следващия час Грейси научи как да се грижи за кожата си и да се гримира така, че да подчертава естествения си тен. С очната линия, кехлибарените сенки, тъмния туш за мигли, Джанин подчерта изразителността на очите й. Когато най-после остана доволна, предаде щафетата на клиентката си. Грейси напудри леко страните си, после си сложи от светлорозовото червило, което Джанин й подаде. Взираше се удивено в огледало и не можеше да повярва, че жената, която я гледаше отсреща, е самата тя.
Гримът бе дискретен, но в същото време подчертаваше красотата й. Със страхотната си бунтарска прическа, блестящи сиви очи, дълги и извити мигли, тя изглеждаше по-красива от всякога: женствена, желана и... да, малко дива. Сърцето й се разтуптя. Да, сега изглеждаше различна. Възможно ли бе Боби Том да я намери за привлекателна? Може би ще започне да гледа на нея по друг начин. Може би той ще...
Побърза да обуздае забързаните си мисли. Нали тъкмо това си бе обещала да не прави. Всичките фризьорки и гримьорки на света не можеха да я превърнат в някоя от бляскавите красавици, непрекъснато кръжащи около Боби Том, затова тя не биваше да си позволява да гради мечти, които никога нямаше да се сбъднат.
Грейси извади портмонето си, но Шърли я прекъсна с въпроса дали не е откачила. Подразбираше се, че Боби Том ще се погрижи за сметката. Неприятно усещане прободе стомаха на Грейси. Замисли се за дългия списък от хора, на които Боби Том раздаваше пари и осъзна, че той я бе причислил към списъка си с хора, ползващи се от неговите благодеяния.
Трябваше да го очаква. Явно той не я възприемаше като спо-собна и независима жена, а за него бе просто поредната сред множеството неудачници. Заболя я, когато го разбра. Искаше й се той да гледа на нея като на равна, само че това никога нямаше да се случи, ако и занапред той ще плаща всичките й сметки.
Лесно й беше да се заканва, че няма да приеме нищо от него, но сега осъзна, че реалността няма да е толкова проста. Той имаше скъпи вкусове и щеше да очаква от нея да изглежда сякаш и тя ги споделя, но как можеше да го постигне с жалкия си доход? Помисли си за скромните си спестявания, единствената й финансовата сигурност. Готова ли беше да ги рискува заради принципите си?
Само няколко секунди й бяха нужни, за да обмисли това и да реши, че е твърде важно за нея да не отстъпва. Стисна упорито устни. В името на душата й и всичко, в което вярваше, трябваше да му се отдаде с безкористно и любящо сърце. Това означаваше, че не бива да взима нищо от него. По-скоро щеше да си тръгне, но не и да се превърне в поредния паразит в живота му.
С учтив, но твърд тон тя отклони предложението на Шърли и написа чек, за да плати солидната сметка, като я помоли да върне парите, оставени от Боби Том. Жестът я въодушеви. Тя щеше да бъде единствената личност в живота му, която няма да е купена.
Малко по-късно се появи Сузи, която се възхити на Грейси от всеки възможен ъгъл и я обсипа с щедри комплименти. Чак след като напуснаха салона за красота и се настаниха в лексуса, за да поемат към магазините, Грейси забеляза, че Сузи е леко разсеяна, но реши, че може би е имала безсънна нощ.
Грейси също не бе спала добре, въпреки удобното си легло в малкия апартамент над гаража на Боби Том. Мебелите от светло дърво, съчетани с модерни тонове в тъмносиньо и бяло, подсказваха, че стаите не са дело на същия дизайнер, обзавел къщата. Макар че жилището бе малко, то се оказа много по-луксозно, отколкото бе очаквала. Или повече, отколкото можеше да си позволи, осъзна тревожно Грейси, докато мислено добавяше към разходите сумата за наема, която допълнително щеше да утежни финансовите й затруднения.
Апартаментът се състоеше от дневна с малка кухня към нея и спалня, разположена успоредно на помещението за фитнес на Боби Том. Спалнята й гледаше към задната страна на къщата. През нощта, след като дълго не можа да заспи, тя стана и откри, че не бе единствената, страдаща от безсъние. Видя през прозореца на стаята му на долния етаж примигващата светлина на телевизор.
Ярката слънчева светлина подчертаваше изопнатото лице на Сузи и Грейси се почувства виновна, че й се натрапва.
- Не е нужно да пазаруваме точно днес.
- Но за мен ще е удоволствие.
Отговорът й прозвуча искрено, затова Грейси не протестира повече. В същото време реши, че трябва да е напълно откровена със Сузи.
- Притеснена съм от този фалшив годеж. Опитах се да го убедя, че цялата идея е абсурдна.
- Не и от негова гледна точка. Хората винаги са го преследвали за едно или друго. Ако чрез този годеж синът ми успее да си осигури поне малко спокойствие, докато е в града, то аз съм изцяло „за". - Когато зави по „Мейн Стрийт", Сузи смени темата. - За щастие имаме прекрасен бутик в града.
Грейси настръхна веднага, щом чу думата „бутик".
- Скъп ли е?
- Това няма значение. Боби Том ще се погрижи за всичко.
