- Той няма да купува дрехите ми - заяви Грейси с тих, но категоричен тон. - Няма да го позволя. Ще си ги купя сама, но се опасявам, че бюджетът ми е много ограничен.
- Разбира се, че той ще плати. Идеята беше негова.
Грейси поклати упорито глава.
- Ти сериозно го мислиш, нали?
Напълно сериозно.
Сузи изглеждаше изумена.
- Но Боби Том винаги плаща сметките.
- Не и моите.
За миг Сузи не изрече нищо. После се усмихна и направи обратен завой.
- Обичам предизвикателствата. Има един аутлет мол на около четирийсет и пет километра оттук. Ще бъде много забавно.
През следващите три часа Сузи се държеше като фелдфебел, докато я развеждаше от щанд на щанд, където усилено пазаруваха. Пренебрегна напълно предпочитанията на Грейси и вместо това я облече в младежки, провокативни дрехи, каквито самата Грейси никога не би дръзнала да си купи. Сузи й избра ефирна пола и копринена блуза в ярка и бляскава разцветка. Към тях добави розова рокля с презрамки, свободно спускаща се от талията по бедрата, избелели джинси и различни потничета, скандално къси поли и памучни пуловери, плътно прилепващи към гърдите й. Грейси изпробва безброй колани и колиета, сандали и равни обувки, гуменки, украсени с изкуствени диаманти, и сребърни обици в причудливи форми. И когато всичко, до последната покупка, беше прибрано в багажника на лексуса, тя с ужас установи, че огромна част от спестяванията й се бяха стопили. Чувстваше се замаяна и малко нервна.
- Сигурна ли си за това? - Тя сведе поглед към червеното гащеризонче без презрамки - последната й придобивка. Горнището му прилепваше толкова плътно към тялото й, че нямаше да може да го носи със сутиен. В трикото бяха втъкани златисти нишки, а широк колан отделяше плътно прилепващото горнище от по-широките шорти. Удобните, но непретенциозни еспадрили бяха заменени с чифт яркочервени сандали с каишки. Целият тоалет я караше да се чувства все едно е откраднала чужди дрехи и се представя за някоя, която не беше.
- Стои ти фантастично - изрече Сузи, може би за стотен път този следобед.
Грейси отчаяно се мъчеше да овладее надигащата се в нея паника. Скромните жени не носеха фантастични дрехи. Тя се залови за това, което й се стори достатъчно убедително извинение, за да обясни непрестанното си колебание.
- Тези сандали не поддържат добре сводовете на ходилата.
- Да не би да имаш проблеми с ходилата?
- Не. Може би защото винаги нося удобни обувки.
Сузи се усмихна и я потупа по ръката.
- Не се тревожи, Грейси. Изглеждаш прекрасно.
- Не приличам на себе си.
- Мисля, че приличаш точно на себе си. И бих казала, че беше крайно време.
Тъндърбърдът отби от шосето и следван от пушилката спря до караваната му. Спирачките остро изскърцаха. Като присви очи, за да се предпази от лъчите на превалящото слънце, той видя дребна, облечена в червено много секси мацка да слиза от колата му и кръвното му отхвърча до небесата. Мамка му! Грейси беше единствената, която имаше разрешение да кара тъндърбърда му. Беше я помолил да вземе автомобила от сервиза на Бъди, след като свърши с покупките си, но тя очевидно бе решила да му даде нов урок, прилъгвайки някаква хищна самка да свърши работата.
Стисна челюсти и закрачи към караваната, все още присвил очи заради слънцето, чудейки се коя е жената, но не различи нещо повече от хубаво дребно тяло, къса секси коса и лице, скрито отчасти зад малки слънчеви очила с кръгли стъкла. Закле се, че ще одере кожата на Грейси заради това своеволие. Тя най-добре знаеше, че фалшивият им годеж има за цел да го предпазва тъкмо от подобни неща.
И тогава замръзна насред крачката си, когато слънцето улови познатите медни отблясъци в тази развяваща се от вятъра коса. Погледът му се плъзна надолу по тялото с привлекателни извивки, стройни слаби крака и изящни глезени, които би разпознал и насън. Имаше чувството, че са го цапардосали с нещо много тежко. В същото време се нарече с десетина цветисти разновидности на определението глупак. Та нали самият той бе накарал Грейси да се „нагласи"? Как така не бе предвидил крайния резултат?
Грейси го гледаше с очакване, докато се приближаваше. Вече знаеше достатъчно за начина, по който Боби Том се държи с жените, за да предвиди какво точно ще каже. Ще й отправи няколко дръзки комплимента, навярно ще заяви, че тя е най-красивата жена, която някога е виждал в живота си, и под водопада от абсурдните му комплименти, тя няма да разбере какво наистина мисли за промяната във външния й вид. Само ако можеше да бъде честен с нея, за да знае дали изглежда смешна, или не.
Боби Том се спря пред нея. Няколко секунди отминаха, докато младата жена чакаше онази убийствена усмивка, поразяваща всяко женско сърце, да разцъфне върху лицето му и ласкателствата да започнат да я засипват. Боби Том потри брадичка с кокалчетата на ръката си.
