- Не съм казал, че ще притежавам
От гърлото й успяха да излязат членоразделни звуци, след като преглътна с усилие.
- Ами ако насилиш мен - или тялото ми, в зависимост от това как гледаме на нещата - да направи нещо, което аз не желая?
- О, аз определено ще те насилвам. В това няма съмнение.
От възмущение очите й щяха да изхвръкнат от орбитите.
- Ще ме насилваш?
- Разбира се. Ти имаш да наваксваш години, а ние разполагаме с ограничено време. Няма да те нараня, скъпа, но със сигурност ще се наложи да те понасиля, в противен случай никога няма да стигнем до материала за напреднали.
Боби Том видя, че последната му забележка почти я довърши. Очите й приличаха на две големи сиви езера, а устните й бяха леко отворени. При все това не можеше да не се възхити на силата на духа й. От самото начало бе разбрал едно нещо за Грейси: тя притежаваше кураж.
- Аз... хм... ще трябва да си помисля.
- Не виждам какво има да му мислиш. Или ти звучи правил-по, или не.
- Не е толкова просто.
- Определено е. Повярвай ми, скъпа, зная за какво говоря много по-добре от теб. Най-доброто, което можеш да кажеш в този миг е: „Доверявам ти живота си, Боби Том, и ще направя всичко, което ми наредиш!"
Очите й блеснаха гневно.
- Това означава контрол над съзнанието ми, не над тялото ми!
- Само те пробвах, за да съм сигурен, че разбираш разликата, и ти взе блестящо изпита. Гордея се с теб, скъпа. - Той реши да я срази напълно. - Това, което искам в действителност от теб сега, е да разкопчаеш и останалите копчета на елека си.
- Но ние сме навън!
Той забеляза, че тя не възрази срещу действието, а само срещу местоположението им и реши да я попритисне още малко.
- Доколкото си спомням, аз съм опитният партньор от двама ни, а ти - девственицата. Или ще ми довериш тялото си, или споразумението ни няма да се получи.
Почти я съжали, докато гледаше как чувството й за приличие се бори с онова предателско сексуално влечение, което тя не можеше да контролира добре. Бедното създание мислеше толкова усилено, че Боби Том направо чуваше как се въртят колелцата в мозъка й и очакваше устните й да се разтворят и да му заяви да се разкара по дяволите. Вместо това тя пое колебливо дъх.
Когато погледът й се стрелна към паркинга, Боби Том знаеше, че е победил. В гърдите му се надигна вълна- от емоции -удоволствие, радост и странна нежност. В този миг се закле пред себе си, че никога няма да стори нещо, което да накърни доверието й. Неловката мисъл за това кой плаща заплатата й се промъкна в съзнанието му, но той я прокуди решително. Наведе се и я целуна по бузата, докато дланта му погали другата.
- Хайде, скъпа. Направи каквото ти казах.
За миг тя не помръдна, сетне той усети движението на пръстите й между нейните гърди и неговите.
- Аз... чувствам се глупаво - пророни Грейси с дрезгав глас.
Боби Том се усмихна, опрял лице до бузата й.
- В случая аз съм този, който отговаря за чувствата.
- Всичко това изглежда толкова... неприлично.
- О, такова си е. А сега се разкопчай.
Пръстите й отново се плъзнаха между телата им.
- Разкопча ли го до долу?
- Д-да.
- Добре. Сега обвий ръцете си около врата ми.
Тя се подчини. Краищата на елека й докоснаха леко дланите му и той ги разтвори. През копринената си риза мигом усети топлината на голите й гърди. И отново прошепна в ухото й.
- Свали ципа на джинсите си.
Ученичката му не помръдна. Не че беше изненадан. И без това вече я бе тласнал много по-далеч, отколкото очакваше. Освен това самият той толкова се бе вживял в тази сексуална игра, че беше на път да забрави, че наистина е игра.
Простена тихо, когато тялото й се докосна до неговото. Тя се бе повдигнала на пръсти. Опитният наставник усети как бузата й се отърка в брадичката му и чу нежния й шепот.
- Първо ти.
Боби Том едва не експлодира. Обаче преди да успее да реагира, откъм едната страната на паркинга, препъвайки се, се появиха двама мъже, увлечени в разгорещен спор.
Всеки мускул в тялото й се напрегна.
- Шшт... - Боби Том я притисна нежно към сградата, като я закри с тялото си. Разтвори бедра, улови нейните между своите и притисна устни към ухото й. - Малко ще се поцелуваме и понатискаме, докато си отидат. Искаш ли?
Тя вдигна лице към него.
- О, да.
Въпреки мъчителното напрежение в джинсите, той изпита желание да се усмихне на липсата й на преструвки, но знаеше, че тя няма да разбере и се овладя. Наведе глава и докосна с устни нейните, като засенчи лицата им с периферията на шапката си. Устните й останаха здраво стиснати и той реши, че има нещо безкрайно вълнуващо да целува жена, която не се опитва да напъха езика си в гърлото му, преди да има възможност да си изясни дали го иска, или не.
