- Спомням си. Когато бях хлапе, кандидатствах за работата на кади11 в кънтри клуба, но ми казаха, че първо трябва да се подстрижа. - Той се усмихна. - Нямах желание да се разделя с дългата си коса, моята запазена марка, и вместо това се хванах на работа в бензиностанцията.
Тя си го спомняше, облегнат на шкафчето си, да прокарва пластмасов гребен през лъскавата си черна коса. Хойт се подстригваше късо.
Уей смъкна вратовръзката си и разкопча копчето на яката си.
- За утре сутринта съм запазил в моя клуб седемдесет и третата площадка за нас двамата. Ще се пораздвижим.
- Не си нося стиковете, нито обувките.
- Аз ще се погрижа за това.
- Не трябва ли да работиш?
- Аз сам съм си шеф, Сузи.
- Аз... наистина трябва да се прибера преди обяд.
- Друг ангажимент ли имаш?
Нямаше и осъзна, че се държи глупаво. Ако трябваше да прекара известно време с него, какво по-добро място от игрището за голф?
- Трябва да свърша някои неща, но може да ги отложа за по-късно. С удоволствие ще поиграя голф с теб.
- Добре. - Той се изправи, свали сакото си и го захвърли на дивана. - Искаш ли да видиш терасата?
- С удоволствие. - Беше готова на всичко, за да отложи неизбежното.
За неин ужас той се насочи към стълбите. Беше предположила, че терасата е на това ниво на мезонета, но сега осъзна, че сигурно е пред главната спалня на горния етаж.
Той стигна до долното стъпало, когато осъзна, че тя не го е последвала. Извърна се и я изгледа спокойно.
- Не е нужно да сваляш дрехите си, за да се насладиш на гледката.
- Моля те не шегувай с това.
- Тогава престани да ме гледаш все едно очакваш всеки момент да те изнасиля. Няма да го направя и ти го знаеш. - Извърна се с гръб към нея и продължи нагоре по стълбата.
Тя го последва бавно.
17.
- Всичко изсъхва много бързо тук - заговори той, без да я поглежда. - Напояването е истинско предизвикателство.
Тя огледа теракотените тръби около декоративните дървета и сандъчетата за цветя с избуяли едногодишни разноцветни растения. Хибискусов храст, обсипан със светложълти цветове закачи полата й. Всъщност Сузи предпочиташе да говори за градини, отколкото за това, което се задаваше със застрашителна бързина.
- Имам същия проблем с моите висящи кошници. Те са под стряхата, така че дъждът не ги полива.
- Защо не ги преместиш?
- Обичам да ги гледам от прозореца на спалнята си.
Тутакси съжали, задето бе споменала спалнята и се извърна
настрани.
- За зряла жена си плашлива и срамежлива като тийнейджърка. - Този път гласът му беше по-мек и леко дрезгав. Сузи се скова, когато той се обърна към нея и обхвана горната част на ръката й. Топлината на тялото му проникна през тънката коприна на роклята й. Мъжът наведе глава.
Устните й се разтвориха в знак на протест, но тогава устата му покри нейната. Тя стоеше неподвижно, застинала в очакване за някакво ужасно нападение, ала целувката му беше изненадващо нежна. Устните му погалиха нейните - не очакваше да са толкова меки и топли. Притвори очи.
Уей се размърда и притисна леко бедра към нейните. Сузи се напрегна, усетила възбудата му, и той се отдръпна бавно от нея. Тя отвори очи и го погледна, неспособна да скрие смущението си. Действително ли му се бе отдала за няколко секунди? Със сигурност не. Със сигурност това, което изпитваше, бе отвращение. Независимо от силата и парите си, той си оставаше Уей Сойър, най-големият хулиган в „Телароса Хай".
Той отметна кичур коса от бузата й.
- Приличаш на момиче, току-що получило първата си целувка.
Коментарът му я накара да се изчерви не по-малко от целувката му.
- Нямам много опит в подобни неща.
- Била си омъжена трийсет години.
- Нямах това предвид. Исках да кажа... с някой друг.
- Никога не си била с друг мъж, освен с Хойт, нали?
- Предполагам, че изглеждам като истинска провинциална мишка.
- Той е мъртъв от четири години.
Тя сведе глава, а нощният бриз отнесе прошепнатите думи.
- Аз също.
Мълчанието помежду им се проточи и когато накрая той заговори, тя долови в гласа му нещо като неувереност.
- Мисля, че се нуждаем от малко време, за да се опознаем по-добре един друг, преди отношенията ни да прераснат в нещо повече, не смяташ ли?
Надеждата избуя в нея и очите й се разшириха, когато впери поглед в него.
- Ти няма да... няма да ме притискаш?
Устата, която само преди миг я бе целувала, се сви в сурова гримаса.
- А искаш ли да го направя?
Надеждата й угасна, изместена от изблик на гняв.
- Отново си играеш с мен, нали? Как можеш да си толкова жесток?
Извърна се от него и се спусна към вратите на терасата. Уей я улови за раменете, точно пред вратата на главната спалня, а тя се сви от студенината в очите му.
- Ти не знаеш какво е жестокост - процеди Уей. - Ти си била пазена и закриляна от мига, в който си се родила.
- Това не е вярно!
- Не е ли? Знаеш ли какво е да си легнеш гладен? Знаеш ли какво е да гледаш как майка ти гасне от бавната смърт на срама?
