Ръцете му чертаеха лениви кръгове, все по-близо и по-близо до уязвимите и чувствителни центрове. Дишането й се учести. Той докосна зърната й, сетне ги обхвана между пръстите си и започна да ги разтрива, както бе сторил с пръстите на краката й.
Усещането беше възхитително и познато, като любима песен, която си чул след много време. Беше забравила колко е прекрасна любовната игра. Тялото й натежаваше, отпускаше се, докато накрая сякаш се разтвори в неговото.
Той изостави зърната й отново започна да чертае кръгове около гърдите й, като нежно ги дразнеше, после отново обхвана щръкналите им връхчета и леко ги потърка и подръпна. Тя изви тяло, а Уей повтори движението. Този път Сузи простена, когато потърка зърната й между пръстите си.
Дишането й стана по-тежко, а тялото й тръпнеше от възбуда. Уей целуна ухото й и я повдигна нагоре върху бедрата си, докато гърбът й оставаше притиснат към гърдите му. Сузи усети устните му да подръпват месестата част на ухото й. Той я засмука - нежната плът и диамантената обица - и тя цялата се разтърси от непознати усещания. Не си спомняше Хойт да е нравил това с нея, но докато се опитваше да си припомни, мислите й продължаваха да блуждаят.
Партньорът й разтвори крака, като в същото време раздалечи и нейните с коленете си. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърдите й към вътрешната страна на бедрата, разтваряйки ги още повече. Не разбираше какво цели той, когато започна да придвижва и двама им към ръба на ваната. И тогава Сузи усети как мощна струя вода нахлу в нея.
Ахна и едва не скочи от скута му, докато се опитваше да се отдалечи от водната струя, излизаща от дюзата, монтирана отстрани на ваната.
Тя чу в ухото си сатанинския му смях, тих и съблазнителен.
- Отпусни се, Сузи, Наслаждавай се.
И, Бог да й е на помощ, тя се наслаждаваше.
Той си играеше с гърдите й, хапеше ушите и раменете й, смучеше чувствителната кожа на врата й. Телата им се мърдаха, така че понякога силната водна струя обливаше нея, а понякога него. Тя изгуби представа коя е, дори не й хрумна да протестира, когато той проникна в нея и остави водата да се пени върху съединените им тела. Тя се опита да се отмести, ала той не й позволи. Всеки път, когато стигаше до ръба на освобождението, той променяше позата на тялото й, за да попречи това да се случи.
- Моля те... - проплака Сузи.
- Какво искаш? - прошепна той, като влезе по-навътре.
- Моля те, позволи ми... Позволи ми...
- Искаш ли още, Сузи? Още ли искаш?
Нежното му мълвене засили възбудата й.
- Да... да... - Тя го умоляваше, но толкова отдавна беше изпитвала подобно нещо, че не можеше да се спре.
Гласът му беше мек, дрезгав и нежен.
- Не още, любима. Не още.
Тя проплака, когато той я отдръпна от себе си. Опита се да се извърне в ръцете му, но той не й позволи. Виждаше силуета му в полумрака и твърдата му мъжественост. Инстинктивно се протегна и го сграбчи, безсрамна и дръзка, забравила, че този мъж не е нейният съпруг, че тя не искаше това.
Той простена и улови китката й.
- Почакай. Само още малко.
Излезе от водата и нахлузи халата върху мокрото си тяло. Без да завързва колана, я изтегли навън, зави я с хавлиената кърпа, сетне я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята, все едно бе девица, отиваща в брачното си ложе.
Тя оброни глава на рамото му, докато той пристъпваше в по-лутъмната стая. Не искаше да го вижда, не искаше да си спомня кой е той и коя бе тя, нито, че се канеше да предаде съпруга си. Как се бе озовала в прегръдките на един непознат, на ръба на сексуалната забрава?
- Не искам светлина. - Имаше нужда от тъмнината, за да скрие срама, който изпитваше, задето бе позволила на този мъж да я възбуди до такава степен, че вече нямаше връщане назад.
Той се спря. Сузи вдигна глава, за да го погледне, и видя, че косата му е мокра и разрошена, а изражението на лицето - неразгадаемо.
Очакваше да я положи върху леглото, ала вместо това той я отнесе в противоположна посока, към една врата, която досега не бе забелязала. Сузи обърна въпросителен взор към него, но той не я гледаше. Бутна с крак вратата и я внесе вътре.
За огромна нейна изненада се озоваха в просторна гардеробна. Тя видя двойни редици със скъпи костюми и ръчно ушити ризи, рафтове с идеално подредени ботуши и обувки, купчини с джинси и ризи. Лъхнаха я тежки мъжки аромати: одеколон, кожа и чистият мирис на свежо колосани ризи. Той я положи върху килима на пода и тутакси се протегна, за да затвори вратата. Двамата се озоваха в мрак, толкова плътен, че дъхът й секна от обзелия я страх.
Гласът му долетя до нея, пресипнал и опасен.
- Никаква светлина.
Кърпата се изплъзна изпод раменете й и той я захвърли настрани. След това сигурно се бе отдръпнал назад, защото вече не я докосваше.
