Нивото на водата се покачи, когато той се отпусна във ваната и се намести в противоположния край. Тихото бръмчене на джакузито приглушаваше външните шумове, така че можеше да се каже, че двамата бяха напълно сами. Той подпря лакти на ръба на ваната, а краката му докоснаха нейните, когато ги протегна. Тя се скова, когато усети как ръката му се обвива около глезена й придърпа крака й върху бедрото му.
- Отпусни се, Сузи. Можеш да излезеш от ваната по всяко време.
Думите му бяха предназначени да я успокоят, но постигнаха тъкмо обратния ефект, защото знаеше, че не може да избяга. Ако не приключеше с всичко това тази нощ, щеше със сигурност да полудее.
Той бавно очерта с палец кръг по извивката на стъпалото й и цялото й тяло трепна в отговор.
- Чувствителна? - Гневът, който припукваше от него като статично електричество, изглежда се бе изпарил. Изписа цифрата осем върху свода й.
- Имам гъдел.
- Ммм. - Вместо да я пусне, той започна да масажира пръстите й, разтривайки ги между палеца и показалеца си, докато с другата си ръка продължаваше да гали стъпалото й. Въпреки нежеланието си, тя започна да се отпуска. Само ако можеше всичко да свърши тук, с топлата вана и успокояващия масаж.
Над тях се спусна изненадващо умиротворяваща тишина и нежните движения на ръцете му, комбинирани с факта, че не даваше никакви признаци, че ще я нападне, започнаха да я унасят. Тя се потопи по-надълбоко във водата.
- Трябваше да си донесем бутилка шампанско. - Гласът му звучеше лениво, както се чувстваше и тя. - Толкова е хубаво.
Докато той продължаваше чувствената си игра, Сузи осъзна, че трябва да му се извини за злобната си забележка, която бе направила за майка му. Никога не бе смятала, че нечие просташкото държание може да послужи като извинение да наруши личните си морални принципи.
- Това, което казах за майка ти, беше жестоко и незаслужено. Извини ме.
- Беше предизвикана.
- Това никога не е извинение.
- Ти си добра жена, Сузи Дентън - рече той меко.
Постепенно се отпускаше и мускулите й сякаш се превръщаха в желе. Много време бе изминало, откакто някой истински я бе докосвал. През всички тези години, през които беше омъжена, бе приемала за даденост чувствените ласки, но вече не.
Той се пресегна за другия й крак. Краищата на косата й се намокриха, когато се потопи малко по-надолу във водата, но се чувстваше прекалено отпусната, за да се надигне. Той отново подхвана бавния си масаж. Сузи си каза, че усещането й се струва такова блаженство само защото е уморена.
Уей повдигна крака й към устните си и тя усети приятно дразнение, когато зъбите му захапаха нежно възглавничката на палеца й.
- Предполагам, че няма защо да се тревожа, че може да забременееш.
Думите му я изтръгнаха от унеса. Тя се опита да седне, но той не пусна крака й, а отново го постави върху бедрото си, докато продължаваше да гали стъпалото й.
- Не, няма защо да се тревожиш.
- Ти също не бива да се тревожиш.
За какво се предполагаше, че трябва да се тревожи, зачуди се тя. Със сигурност едва ли щеше да забременее от нея.
Когато Уей заговори, долови развеселената нотка в гласа му.
- Сузи, живеем в деветдесетте. Би трябвало да зададеш на потенциалните си любовници целенасочени въпроси за сексуалните им навици, както и дали вземат наркотици.
- Господи.
- Това е новият свят.
- Не е много хубав.
Той й се засмя.
- Значи да разбирам, че няма да ми бъдат отправени целенасочени въпроси.
- Ако имаше какво да криеш, нямаше да заговориш за това.
- Абсолютно вярно. Аз сега се обърни и ми позволи да ти разтрия раменете.
Без да дочака тя да се помръдне, Уей я дръпна нежно за ръцете и я извърна така, че да се плъзне между разтворените му крака. Почувства гръдните му мускули върху гърба си. Бедрата му се размърдаха и тя осъзна, че е силно възбуден. Прониза я тръпка на задоволство, тутакси последвана от прилив на вина.
-- Подай ми онзи сапун - прошепна той, с глас, нежен като милувка, докато палците му масажираха мускулите на раменете й. - От дясната ти страна.
- Не, аз...
За нейна изненада зъбите му се забиха леко в извивката на шията й. Захапа я, не болезнено, но с достатъчно сила, за да й напомни кой е господарят. Тя си спомни, че жребците често хапеха кобилите, когато се чифтосваха, понякога дори до кръв.
В същото време един тих глас й нашепваше, че трябва само да се изправи от водата и той ще я остави да си тръгне. Но гласът не бе достатъчно настоятелен, за да се вслуша в него, когато ръцете му се плъзгаха по раменете й и обхванаха гърдите й.
- Облегни се назад - прошепна той. - Позволи ми да си поиграя с теб.
Навярно бе взел сам сапуна, защото дланите му бяха хлъзгави и усещанията, които събуди в нея, бяха толкова вълшебни, че в очите й засмъдяха сълзи. Не искаше да предава Хойт. Не искаше да й е толкова хубаво, но беше минало твърде дълго време и докато топлите му, сапунени ръце милваха гърдите й, тя не можеше да им устои. Щеше да се остави само още миг на ласките, а след това щеше да се отдръпне.
