Лора понечи да каже нещо, но Лайтман вдигна ръка.
— Сигурен съм, че това, което имаш да кажеш, е изключително важно, Лора, скъпа, но позволи ми първо да довърша обяснението си. Мисля, че ще ти е от полза. Не знам дали го съзнаваш, но вие двамата — той хвърли бърз поглед към Филип — никога повече няма да видите светлината на деня. Не е възможно да се върнете по тунелите на Пазителите, а има само още един друг изход оттук. Това е пътят, който свързва библиотеката с тази зала, и само аз имам картата — допълни той и се потупа по гърдите.
— Тунелът, създаден от Джон Милинър — каза Лора.
— Да, мой предшественик в не едно отношение.
Лора изглеждаше озадачена.
— Да, това е още едно парченце от мозайката, което вие двамата пропуснахте — каза Лайтман. — Джон Милинър не е бил само професор по медицина в университета, но и главен библиотекар. Главните библиотекари на Бодлеанската библиотека са били водачи на моя орден, Ордена на Черния сфинкс, от повече от десет поколения. Всеки от нас е допринесъл по малко към огромната мрежа тунели, намираща се под библиотеката. Грубата строителна работа е спряна много, много отдавна, но всеки от нас е направил някои козметични подобрения или реконструкции. Моят принос е тази свръхмодерна хладилна камера.
— А той, предполагам, ти е служил като екзекутор — каза Лора и кимна към Бриджис.
— 0, съвсем не, моя скъпа, умна Лора — отвърна Лайтман. — Опасявам, се, че тук много грешиш. Малкъм има своите неоспорими таланти, но той не е убиецът, когото търсиш. Тази отговорност е поверена на един друг млад колега. Той смени доста имена през годините, но в университета е известен под името Джулиъс Спенсър. Официално той е един амбициозен психолог, който понастоящем работи в Америка. Така поне смята полицията. Горкият главен инспектор Мънро, усилията му се оказаха доста безплодни напоследък… Но това сега няма значение. Има нещо обаче, което бих искал да изясним относно моя колега.
Лайтман отстъпи крачка назад и измъкна пистолет. Насочи го директно към Бриджис и каза студено:
— Малкъм, може би ти ще ни кажеш нещо за своята роля в цялата тази история.
Беше тихо като в мавзолей. Тук, на тридесет метра под Бодлеанската библиотека, не достигаше нито звук от обикновения ежедневен шум на живота отвън, нито грохотът на трафика, нито глъчката на хората, всичко това беше останало горе, на повърхността. Четиримата сякаш се бяха върнали във времето. Ако се изключеше модерната хладилна камера на Лайтман, спокойно можеха да стоят тук заедно с Милинър, когато за пръв път е оглеждал залата, или с Нютон, когато е бил тук със своите сподвижници и друг комплект от пет човешки органа.
Бриджис бавно вдигна ръце, гледаше ту лицето на стареца, ту пистолета. По челото му изби пот.
— Какво… — заекна той. — Какво искате да…
— Естествено, ти не би искал да признаеш. Филип понечи да се намеси, но Лайтман го спря със зловещ поглед.
— Това няма нищо общо с вас, господин Бейнбридж.
После даде знак на Бриджис с пистолета.
— Е? Слушам те.
— Аз не…
— Малкъм, Малкъм — въздъхна Лайтман и поклати глава. — Не ми губи времето, моля те. Да започнем от началото, а? Какво ще кажеш? Ще ти помогна. Едва ли си наясно, но аз знам за теб много повече, отколкото можеш да си представиш. Познавам множество полезни хора на доста интересни места. Знам например, че си бил на мястото, когато моят колега… да го наречем Джулиъс, а? Добре, когато Джулиъс е осигурявал мозъка. Полицията е намерила капка от твоята кръв в къщата на момичето. А преди две седмици камерата те е записала как ровиш в кабинета ми вкъщи. Имам и други уличаващи записи на разговорите между теб и шефовете ти.
Бриджис изведнъж се промени. Вече не беше блед учен с вампирско лице, съучастник в поредица престъпления. Стана някак по-обикновен.
— Знаеш за кого работя — каза той. Гледаше Лайтман право в очите. — Получавам заплатата си от твоите данъци. И ако наистина си подслушвал разговорите ми, в което се съмнявам, значи знаеш, че те стигат до Милбанк. Отидох в къщата на момичето с надеждата да попреча на Спенсър. За съжаление закъснях и не успях да спася живота й, само видях как я убива. Сега съм тук, за да ти попреча да довършиш започнатото.
Лайтман го удостои с ледена усмивка. Но Лора долови, че непроницаемата му броня от увереност вече не е толкова лъскава.
— Ех, тази самоувереност на младостта — каза Лайтман. — Как да не й се възхити човек! Но мисля, че малко си закъснял, момчето ми. Разбира се, не можеше да ни спреш по-рано, нали? Нямаше за какво да се хванеш. Джулиъс е много старателен, изпипва си нещата. Какво щяха да си помислят шефовете ти, ако им представеше една абсурдна история, в която главният библиотекар, междувременно загадъчно изчезнал, е всъщност водач на група окултисти, които се канят да призоват Тъмните сили с някакъв зловещ ритуал? Докато ние си говорим тук, Джулиъс се подготвя да прибере и последния орган.
Без да каже нищо, Бриджис свали ръцете си.
— Не, не, по-добре ги дръж вдигнати — каза Лайтман грубо и махна с пистолета.
Бриджис се подчини.
