— Падне ли пристанището, пада и градът, а те ще го атакуват утре или най-късно вдругиден. Чуйте всички — ако някой дойде при вас с идея как да защитим пристанището, веднага го пратете при Стенуолд. Не се знае от кой храст ще изскочи бръмбар.
Векианците нямаха равни в мобилизацията. След като приеха предложението, което Талрик и Даклан им отправиха от името на Империята, те събраха цяла армия за броени дни. Като всички мравкородни, и векианците бяха родени войници. Мълчаливият призив беше обходил целия град и също толкова мълчаливо на него се бяха отзовали хиляди. След това остана да се организира набирането на материали, машини, провизии. Но и този аспект на войната беше планиран отдавна, защото Век се бе готвил за тази кампания в продължение на десетилетия, дебнейки кога сарнианският щит ще се вдигне от омразния град на учените. Провизии и муниции чакаха на склад, машините се поддържаха в изрядна готовност. Ежегодно тактиците на Век се събираха и решаваха какво да се добави към основния план, а занаятчиите търпеливо работеха по военните си проекти.
Затова, когато пристигнаха и обсадиха Колегиум, действията им бяха истински шедьовър на военната дисциплина. Нямаше и един човек, който да не знае съвсем точно мястото си. Инженерите се заеха незабавно с инсталирането на машините — оловомети, катапулти и скорпиони, требушети и балисти, целия набор от разрушителни устройства, които векианските занаятчии бяха измислили и конструирали междувременно. По-малките машини бяха транспортирани до Колегиум с фургони и каруци или бяха пристигнали на собствен ход. По-големите бяха сглобени на място под надзора на занаятчиите и с неуморните, безпогрешни усилия на техните екипи. За онези, които наблюдаваха ставащото от крепостните стени на Колегиум, бойният план на векианците приличаше на пергамент, който се разгъва плавно и без никакви засечки около града.
Акалия не си направи труда да следи лично подготовката на хората си. Нямаше нужда. Всички те бяха в главата й, всяко отделение и взвод я информираше периодично за степента си на готовност. По мисловната мрежа получаваше точна карта на бойното поле, съвкупност от гледните точки на всеки отделен войник. Макар да седеше в палатката си, тя беше навсякъде, където имаше и един войник под нейно командване.
„Действайте“ — инструктира хората си тя и повика тактиците на съвет. Те се отзоваха като един, готови да чуят заповедта. В същото време инженерите зареждаха и запъваха обсадните машини, всички до последната и всички едновременно.
„Проба на обхвата“ — излъчи следващата си заповед Акалия и по една машина от всяка батарея изстреля снаряд към светлите крепостни стени на Колегиум. „При мен“ — призова тя подчинените си офицери, излезе навън под следобедното слънце и обхвана с поглед прашните валма от попаденията на пробните изстрели — раздробен на брашно камък там, където снарядите бяха ударили стените, и обикновена прах при неточните.
„Корекция на обхвата“ — инструктира тя и усети как подчинените й занаятчии правят измервания и бързат да нанесат нужните промени във височината и ъгъла.
„Еднократен залп“ — реши тя и миг по-късно земята под краката й се разлюля, когато всички машини под нейно командване отскочиха едновременно назад от силата на отката. И този път стената се оказа извън обсега на част от машините, но сполучливите попадения бяха повече от несполучливите. За кратко по периметъра на Колегиум разцъфтяха облачета каменна прах, почти като при празнични фойерверки.
„Какви са щетите?“ — попита тя. Пред артилерийските позиции имаше офицери, които наблюдаваха с телескопи стените и търсеха слаби места. Сега рапортите им полетяха към Акалия: „Никакви, тактик. Няма следа от щети, тактик. Съвсем повърхностни, тактик.“
Не беше и очаквала друго, защото бръмбароидите, при всичките си недостатъци на низша раса, знаеха как да редят камък върху камък. Тактиците на Век бяха взели това предвид, когато организираха кампанията. Голяма част от артилерията още беше в процес на сглобяване — гигантски требушети, оловомети и каменомети, с които да атакуват крепостната стена; шрапнелни балисти, с които да разчистят от защитници бойниците при по-близък обхват; моторно задвижвани тарани и разтегателни кули, с които векианската армия да превземе стените. Имаше дори експериментални гранатомети — деликатни, източени по форма устройства, направени така, че да мятат леките си снаряди навътре в града.
Флотата беше блокирала речното устие и чакаше сигнала й за нападение, но стените бяха първи в списъка. Акалия беше войник традиционалист и предпочиташе традиционните методи пред неизвестностите и рисковете на едно нападение по вода.
„Започнете масиран обстрел с цялата налична техника — разпрати заповедта си тя. — Бийте стените до залез-слънце. А утре призори ще знаем резултата.“
