„Откога си мечтая да видя хелеронските фабрики отвътре — помисли си с ирония Тото, когато влезе в първата. — Но никога не ми е хрумвало, че ще бъде така.“ Тоест като завоевател, като имперски занаятчия, но също и като майстор, а не като обикновен работник. Когато влезе в цеха заедно с Дрефос и другите подбрани от него занаятчии, завари пълно бездействие. Огромна тълпа от работници се беше събрала — персоналът на три цеха, стояха и чакаха новите си заповеди. Малкан беше осигурил необходимото със завидна бързина и Тото си даде сметка, че този генерал е от новата порода осородни офицери. Не беше роб на карти, стратегии и бавно придвижване на военни формирования. Не, Малкан уважаваше занаятчиите и харесваше начина, по който те можеха да печелят войни по-ефективно и по-бързо отвсякога. Дрефос беше най-добрият занаятчия на западния фронт и Малкан държеше да задоволи всячески изискванията му.
— Аз съм полковник от помощни войски Дариандрефос — представи се полуродният и гласът му изкънтя от рампата, на която беше застанал, чак до другия край на огромното хале. — Ще се обръщате към мен с „майсторе“ или „господине“. И което е по-важно, ще изпълнявате инструкциите без излишни въпроси, без спорове, без критики. Не искам да храните илюзии за положението си тук.
Присвил очи, Дрефос плъзна поглед по работниците на Хелерон. Беше свалил качулката си, за да знаят какъв е.
— Тези мъже и жени с мен — продължи той, — са моят елитен персонал. Ще се обръщате към тях почтително и ще следвате дословно инструкциите им. Когато ме няма, те говорят от мое име.
Тото ясно усещаше негодуванието, излъчващо се от тези отрудени хора, чийто живот внезапно е бил яхнат от нови господари. Проблемът не беше в това, че фабриката им се е сдобила с нов собственик, който раздава заповеди, нито дори, че собственикът е чужденец. Не, гневеше ги фактът, че Дрефос е полуроден, при това полуроден молецоид, наполовина издънка на суеверното, примитивно племе, което тормозеше мините и каменоломните северно от града. И ето го тук, твърди, че е занаятчия и техен началник по силата на ужасни обстоятелства.
— Самият аз не храня илюзии за положението си тук. Вие ме намразихте от пръв поглед и ще продължите да ме мразите. Аз, от друга страна, нямам никакви чувства към вас, нито колективно, нито индивидуално — заяви Дрефос. — Искам да сте наясно какво точно означава това. Означава, че ако някой от вас привлече вниманието ми по незадоволителен за мен или за някой от хората ми начин, то този човек ще послужи за назидание. Работете усърдно, за да не привлечете вниманието ми, и това ще е от полза за всички.
Вместо да ги усмири, последното предизвика нова вълна на негодувание, което пък извика крива усмивка върху лицето на Дрефос.
— Сигурно сте чули от управниците си, че между Хелерон и Империята на осите е постигнато приемливо споразумение. Не е така. Вие сте наша собственост. Ние заповядваме, вие изпълнявате. Ако някой от тук присъстващите има възражения, приканвам го да ги изложи.
Даде знак и десетината осородни войници застанаха мирно.
— Нека всички тези хора се върнат на работните си места — нареди той. — Но бригадирите доведете при мен. На тях имам да кажа още нещо.
После, видимо доволен от себе си, се обърна към Тото и другите от „елитния персонал“.
— Какво ще кажете?
— Няма да ви служат охотно — отсъди Касзаат. — Поне в началото. Гневни са и сърдити.
— Нищо чудно — сви рамене Дрефос без грам притеснение. — Важното е, че са висококвалифицирани, а само в Хелерон квалификация като тяхната се приема за нещо естествено. Никъде другаде не можеш да сложиш ръка върху толкова много опитни специалисти. И ние трябва да направим така, че талантът им да е изцяло на наше разположение. — Обърна се към тримата, двама мъже и една жена, които войниците доведоха при него на рампата. — Така — огледа ги внимателно той. — Вие сте моите бригадири, нали?
Двама от тримата се задоволиха с кимване, но третият се показа като по-съобразителен.
— Да, майсторе.
— Майстор — повтори Дрефос. — Една така нееднозначна дума, не мислите ли? — Тримата бригадири го гледаха с празен поглед и той обясни: — За вас „майстор“ е титла, знак за голяма почит, обръщение към преподавателите от Академията, към магнатите, към първенците във вашата общност. Сред осородните пък така наричат всеки, който притежава роб и следователно има правото да се разпорежда с живота и смъртта му. — Усмивката му беше тънка и сурова. — Вие избирате какво значение ще влагаме в тази дума оттук нататък. Ясно ли се изразявам?
Очевидно се беше изразил достатъчно ясно, защото тримцата кимнаха унило и измънкаха по едно: „Да, майсторе.“
— Очаквам да възникнат проблеми — продължи той. — От страна на мързеливите, нахалните, склонните към неподчинение, лишените от талант.
— О, не, майсторе — обади се жената. — Не се безпокойте. В нашите цехове няма лентяи. Нито бунтовници.
— Не ме разбрахте правилно — каза Дрефос. — Аз не просто очаквам проблеми, аз ги изпреварвам. Защото във всяка група работници има мърша, може би по десетина във всяка фабрика.
