Бригадирите се спогледаха, но никой не събра куража да отрече.
— Очаквам от вас тримата — обясни доволно Дрефос — да ми направите списък на тези хора и да го предадете на войниците ми. Очаквам трийсетина размирници да ми бъдат доведени в рамките на първите пет дни от съвместната ни работа. Изберете онези, които имат най-малък дял в общите усилия, които са склонни да се забъркват в проблеми или просто не са ви симпатични. Не ме интересуват критериите ви, но ще бъда крайно разочарован, ако моите очаквания не се оправдаят.
Двамата мъже кимнаха бавно. Толкова умърлушени хора Тото отдавна не беше виждал. Жената обаче каза:
— Простете, майсторе, но… какво ще стане с тях, след като ги предадем на войниците?
— Ще им бъде позволено да участват в друг аспект на творческия процес — отговори Дрефос.
Жената пребледня, а после войниците подкараха тримата обратно.
— Така, мисля, че положихме обещаващи основи на бъдещото ни сътрудничество — отбеляза Дрефос и погледна към занаятчиите, които беше довел със себе си. Освен Касзаат и Тото, сред тях бяха двама бръмбарородни — брат и сестра близнаци предвид удивителната си прилика, — един полуроден с кръв от бръмбар и оса, и висок близо три метра конощипороден, под чиято тежест рампата скърцаше заплашително.
— Майстор Дрефос… — започна Тото. Сцената, на която беше станал свидетел току-що, го беше смутила дълбоко.
— А, Тото — усмихна се Дрефос. Явно беше в добро настроение днес. — Видял си прототипа?
— Да, майстор Дрефос, но…
— Какво мислиш? — Дрефос заслиза по стъпалата на издигнатата рампа. Работниците в цеха получаваха чертежите и спецификациите на новите части и компоненти, които щяха да влязат в производство.
— Новият зареждащ механизъм работи гладко — отговори Тото. Въпросът на Дрефос и нуждата да обсъдят по-фините аспекти на техническата работа отвлякоха вниманието му от другата тема. — Но детайлите ще трябва да се изработят много прецизно. И най-малката грешка би довела до засечки.
— Другаде това сигурно би представлявало проблем — съгласи се Дрефос, — но тук, в Хелерон, уменията на работната ръка, технологията и машините са в пълна хармония. В Империята би ни се наложило да правим компромиси с изработката, но слагайки ръка на Хелерон, генералите на Императора сякаш са ми прочели мислите. Хелерон е наш и ние сме тук.
— Може би ще се наложи да внесем промени във вътрешната резба или поне да изпробваме различни варианти на диаметъра и ъгъла.
— Няма проблем — съгласи се Дрефос. — Пробвай колкото искаш. Давам ти два дни. След това започваме със струговането на първата партида.
— Първата
— А ти какво, да не си си мислел, че ще направим само една бройка? — Дрефос се ухили и зъбите му блеснаха на фона на петносаното му лице. — Нещо като експонат? Любопитна хрумка, която да изложим в музей? За какво според теб са тези фабрики, Тото?
— За… не може да бъде… — Прилоша му, залитна и сигурно щеше да падне по стълбите, ако Касзаат не се бе пресегнала да го хване.
— Обясни на майстор Тото как правим ние нещата — подметна през рамо Дрефос.
Касзаат се хилеше, а и другите се усмихнаха, кой повече, кой по-малко, развеселени от невежеството на най-новия си колега.
— Правилото е да се работи само по един проект — обясни Касзаат. — Когато войната изисква да впрегнем силите и уменията си, насочваме всички ресурси към един проект. И този път късметлията си ти. Твоят проект. Три фабрики, стотици работници, самите ние, всичко това ще работи върху твоето устройство.
Зави му се свят. Всичко се случваше твърде бързо.
— Ами тогава да започвам с пробите — каза той.
Колегите му вече се бяха пръснали из цеха, всеки по своите си задачи. Касзаат също понечи да тръгне, но Тото я спря.
— Довечера аз… Може ли да поговорим… да дойда да си поговорим довечера? Трябва да… искам просто да…
— Просто ти трябва някой — отбеляза тя с многозначителна усмивка. — Аз мога да бъда този някой. А може би и на мен от време на време ми трябва някой.
— Портите са залостени — съобщи Линео Тадспар. Изглеждаше по-стар отвсякога.
— Последният влак замина ли? — попита го Стенуолд.
— Не, забавиха се с товаренето.
Говорителят на Събранието се присъедини към сбирката на Военния съвет, който значително се различаваше по състав от първия. С приближаването на векианската армия мнозина бяха решили, че в крайна сметка войната не е за тях, други пък се бяха присъединили със закъснение, открили у себе си неподозиран войнски ентусиазъм. На каменните скамейки седяха преподаватели от Академията, занаятчии и градски магнати, намерили в себе си необходимата смелост, за да посрещнат този час. И часът беше ударил.
