— Какво друго е провидял баща ти? — попита той. Фалмес изпръхтя развеселено, защото за него магията беше празна дума, но Салма беше виждал магия в действия и не бързаше да отхвърли ясновидските способности на Сфайот.
— Че ще намериш нещо — отговори момичето. — Навярно онова, което търсиш.
— Той знае ли, че ми казваш тези неща?
— Той ме накара — увери го момичето. Беше му почти връстница, тънка и бледа, с късо подстригана и рошава бяла коса. Но беше хубавка и гледаше Фалмес с усмивка, която той не знаеше как да тълкува. И в този миг на неудобство Салма го видя така, все едно го е познавал през целия си живот. Солиден трудов човек, отделен насила от занаята си, от семейството си, от всичко познато, пришпорван жестоко от новите си господари, а после сам избрал трудния път на беглеца в надбягване с разширяващите се граници на Империята. Но дори и сега се опитваше да бъде почтен.
— Направили са те офицер в помощната войска — предположи на глас той.
— Какво, и ти ли стана изведнъж магьосник? — подразни го Фалмес. — Бях сержант, щом искаш да знаеш.
— И още се опитваш да опазиш хората си.
— Точно като теб — кимна Фалмес, — но какво от това? Един мъж все трябва да има някаква цел в живота.
— Да, трябва — съгласи се Салма.
— Защо да не дойдеш с нас? — притисна го отново хлебаркородното момиче.
Фалмес само поклати уморено глава.
На следващата сутрин обаче, когато бежанците поеха на запад, Фалмес и неговите бандити пришпориха конете си в същата посока. Яздеха на достатъчно разстояние, за да запазят поне привидно независимостта си, но се движеха успоредно на тяхната пътека и поддържаха тяхното темпо.
Салма усещаше, че нещо се случва, но не знаеше какво. И докато чакаше да го осени просветление, неговите бежанци живееха ден за ден и разчитаха един на друг. Когато огладнееха, се хранеха с каквото намерят. Когато ги налегнеше умора, спираха и събираха дърва за огън.
А после, един следобед, когато отчаяно се нуждаеха от храна и подслон, съгледвач от бандитите на Фалмес се върна от оглед и докладва, че недалеч пред тях имало селце. Движеха се покрай релсовия път Сарн-Хелерон и селцето сигурно беше от типа на самозародилите се поселища около железопътните кантони. Край спирките на пътническите влакове винаги имаше ханове, чифлици и по някой предприемчив занаятчия, решил да отвори работилница. Но напоследък трафикът бе намалял и повечето заселници си бяха отишли в търсене на по-плодородна земя. Населението на селцата край железопътните кантони се беше свило до минимум, останали бяха само онези, които или не можеха, или не искаха да си тръгнат.
Фалмес даде сигнал и хората му наизвадиха оръжия.
— Какво правиш? — попита го Салма.
— Трябва ни храна — отвърна Фалмес. — А и някоя нощувка под покрив ще ни дойде добре.
— Няма да грабим — заяви Салма. — Не е нужно да се стига до това.
— Прав си, стига местните да проявят здрав разум. — Минасецът го стрелна с твърда усмивка. — Внушим ли им, че сме достатъчно силни, за да вземем каквото поискаме, ще е достатъчно да ги помолим.
— Нека първо говоря с тях — настоя Салма.
— Както искаш — отстъпи Фалмес и вдигна рамене. — Но не забравяй, че носиш отговорност за своите хора. Те очакват от теб да им осигуриш храна и подслон, също както моите го очакват от мен. Нямат си нищо и всяка вечер заспиват гладни. Какво смяташ да направиш по въпроса?
Салма зарея поглед към селото в далечината. „Косгрен ли ми натресе това?“ — запита се той. Сигурно имаше и нещо повече, но така и не бе разбрал как и кога се бе нагърбил с тази отговорност. Ала тя така или иначе тежеше на неговите плещи.
Не се случи така, както Салма го беше планирал, ни най-малко.
Бяха влезли в селото в цялото си окъсано великолепие — стопанката с децата си, мухородните гангстерчета и избягалите роби, Сфайот с щерките си, а като тъмна зловеща опашка се влачеха дезертьорите и разбойниците на Фалмес. Местните със сигурност нямаха желание да приютят изпаднала банда като тяхната, но числеността на новодошлите беше такава, че нямаше как да ги изгонят без кръвопролитие.
Придружен от Фалмес и Неро, Салма се срещна с кмета на селото и двамата стигнаха до споразумение. Храна срещу пари, труд или услуги. Салма беше наясно, че почти няма какво да предложи в замяна и че дори с опитния в пазарлъците Неро кметът би трябвало да отхвърли от раз офертата му. Вместо това се стигна до споразумение с голям ущърб за селяните и Салма си даде сметка, че неволно е влязъл в ролята на бандит. Бандитизъм от цивилизован вид, вярно, но хората на Фалмес бяха добре въоръжени, а селото беше малко и до голяма степен беззащитно, така че пак си беше бандитизъм.
Щели да си направят лагер на територията на селото, обясни Салма. Да нацепят обещаните дърва, да вадят вода от кладенците и изобщо да изпълнят своята — макар и символична — част от сделката. Кметът явно бе склонен да им опрости дори това, но Салма настоя на своето.
Не беше възнамерявал да се превръща в разбойник, но да се хлъзнеш в този занаят се оказа по-лесно от очакваното.
