— Аз ще звънна на Роберто. — Мич се задави от вълнение, после каза: — Страхотна работа, Аби. Много се гордея с теб.
— Нямах избор, нали?
— Ще говорим по-късно.
— Не можеш да си представиш какво изживях. Тя изчезна отново, след като парите бяха преведени. Ще ти разказвам.
— Ще се видим в Рим. Обичам те.
Мич натисна копчето и погледна към Стивън.
— Пътуват към летището, водят я у дома. Успяхме.
Стивън сви рамене и каза:
— О, най-обикновен работен ден.
— Точно така. Аз ще се обадя на Роберто и на Джак. Ти звънни на Райли в Лондон.
— Веднага. Къде заминавам после?
— Ти в Ню Йорк, аз в Рим.
— Кой ще лети с джета?
— Няма да си ти.
— Предположих.
— Но ще ти одобря пътуване в бизнес класа.
— Много мило, благодаря.
В самолета една медицинска сестра направи бърз преглед и не откри нищо нередно. Пулс, кръвно налягане, сърдечен ритъм — всичко беше в нормите. Предложи на Джована успокоително, за да се отпусне, но тя не искаше хапчета. Искаше чаша много студено шампанско. Изпи половината, докато чакаха разрешение за излитане, после се изтегна на канапето и затвори очи. Аби внимателно я зави с одеяло. Докато го подпъхваше под краката ѝ, усети, че Джована плаче тихо.
Когато излетяха, Аби се усмихна на Кори, който ѝ направи знак с палци. Вече бяха във въздуха! Двайсет минути по-късно летяха на дванайсет хиляди метра височина, Джована се надигна и се наметна с одеялото. Аби разкопча колана си, седна до нея и каза:
— Отзад има малка душкабина.
— Няма нужда, снощи ме преместиха в хотел и ми позволиха да се изкъпя за пръв път от четиресет дни. Не мога да ти опиша! Косата ми беше мазна и цялата на възли. Зъбите ми бяха покрити с плака. Бях отвратителна от главата до петите. Останах в банята с часове.
Аби докосна ръкава на ризата ѝ.
— Изглежда чиста.
— Да, не ми позволяваха да си нося дрехите. Не си ли гледала записите?
— Някои.
— Обличаха ме като монахиня, забулваха ме с хиджаб и всичко останало. Снощи ми върнаха тези дрехи. Изпрани и изгладени. Любезни момчета.
— Каза, че си гладна.
— Да, какво предлага менюто?
— Стек или костур?
— Предпочитам рибата. Благодаря. И още шампанско.
Мич кацна в Рим шест часа след тях. Роберто беше изпратил кола да го посрещне на летището и инструкции от Лука да отиде направо във вилата му, където били устроили малко празненство. Той пристигна малко след полунощ и едва не събори жена си, щом я зърна. След дългата им прегръдка Мич отиде при Джована. Тя му благодари многократно. А той се извини многократно. После прегърна Лука и си помисли, че изглежда с десет години по-млад.
Освен Роберто и съпругата му Кари, Дариън и Бела на верандата имаше още десетина стари семейни приятели и настроението беше ведро и еуфорично. Толкова дълго се бяха страхували да не стане най-лошото, но сега беше време да отпразнуват чудото. Искаше им се нощта никога да не свършва.
Приятел, собственик на ресторант наблизо, пристигна с ново количество храна. Съседите, които се оплакаха от шума, бяха поканени да се присъединят към веселбата.
— Джована се върна! — провикна се някой и новината се разпространи.
Мич и Аби спяха на тясно легло в стая за гости и се събудиха с лек махмурлук. Нищо, което не можеше да се оправи с газирана вода и силно кафе.
Той погледна телефона си и веднага му се прииска да го хвърли. Десетки пропуснати обаждания, гласови съобщения, имейли, есемеси — всичките, свързани с освобождаването на заложницата. Двамата с Роберто се уединиха и измислиха стратегия. Съчиниха съобщение до медиите, което ги уведомяваше за най-важните факти — освобождаването и благополучното завръщане на Джована — без да споменава всички други подробности. Изпратиха го в Ню Йорк и в Лондон. Роберто щеше да се оправя с италианските вестници. Никой нямаше да припари до телевизионна камера.
Късно сутринта се появи Лука и се присъедини към тях на верандата. Каза, че Джована се е съгласила да послуша съвета на лекаря и да остане няколко дни в болница за изследвания и наблюдение. Беше отслабнала с почти десет килограма и беше силно дехидратирана. Лука и Роберто щяха да потеглят с нея след около половин час.
Лука отново благодари на Мич и Аби и когато ги прегърна, очите му бяха влажни. Мич се запита дали ще го види отново.
Да, щеше. Когато нещата у дома се успокояха, двамата с Аби щяха да се върнат в Рим и да поостанат край Лука и Джована. Мич беше решил да си даде почивка.
По обед самолетът „Гълфстрийм“ отново излетя от Рим за Ню Йорк, остави Кори и Дариън и презареди за бърз полет до Мейн, където семейство Макдиър отново щяха да се съберат и да прекарат заедно дълъг и ленив уикенд.
От понеделник щеше да е голямо мъчение с уроците. Момчетата бяха изостанали с цели две седмици.
