— Ах, тъй! Хм, почти бях забравил това. Но вие виждате, че говоря чудесно китайски, защото човекът ме разбра дума по дума, иначе не би отговорил с „да“. Ще го наемем ли, Чарли?
— Нямам нищо против, капитане. Разберете се с него!
Капитанът изпълни предложението ми.
— Ниенг пътуваменг дваманг душинг. Колконг искатенг нанг денинг?
Запитаният кимна с глава. Търнърстайк пристъпи по-близо до него и поясни:
— Колконг искатенг, данг получитенг?
Резултатът беше същият, както преди и затова той се обърна към мен.
— Този човек не разбира дори матерния си език. Опитайте и вие щастието си, Чарли!
— Както искате, капитане! Но преди това трябва да запитам дали наистина възнамерявате да изминем дългия път до Кантон с лодката на този човек. Оттук корабът отива до Вам-поа за почти цял ден, а оттам до Кантон има цели дванадесет английски мили.
— Зная всичко това, Чарли, но аз искам да опозная страната и хората. Разбирате ли ме? Затова взимам такова бамбуково кану, та да мога да спирам, където поискам, щом реша да сляза на суша. Все ми е едно колко е далеч Кантон и кога ще пристигнем там, защото ние имаме време. Дал съм вече нареждане на кормчията, който ще ме замества, докато отсъствуваме. Освен това, ако искаме да напредваме бързо, можем да се завържем с въже за някой параход. Разбрахте ли, Чарли?
— Напълно. Но ако наистина искаме да изучаваме заедно земята и хората, то бих предпочел да започнем тук, в Хонконг, който е най-близо до нас.
— Имате право, пълно право. Нека този човек най-напред ни закара дотам.
Наех китаеца за три чуна дневно. После се качихме в лодката и му поръчахме да ни закара в града.
Хонконг е бил избран от англичаните като място за колония с онзи практически остър поглед, който е присъщ на британския островен народ. Островът, на северната част на който се намира той, е силно планински и обхваща около осемнадесет до двадесет квадратни английски мили. Положението на този остров дава преимуществото на просторното пристанище да има два входа, така че почти при всеки вятър в него може безопасно да се влиза. Водите на пристанището са толкова дълбоки, че кораби с петнадесет стъпки подводна част могат да спират на съвсем близко разстояние от брега. Мекото и глинесто дъно е отлично за хвърляне котва, а високите планини дават добра защита от толкова честите там есенни и зимни бури.
Разхождахме се из улиците на китайския град. Повечето от тях бяха мръсни и вонящи. Намерихме тесни, тъмни, задънени улички, по които се блъскаше тълпа, с малки бамбукови къщички, долният и отворен етаж на които служи почти винаги за локал, а зад него се намират няколко мрачни помещения и тясна стълба, която води към малко издадените напред спални. Дюкяните са отворени по цялата си ширина и позволяват да се види семейният живот вътре.
Тук ще забележите обущар да прави от онези копринени обувки, подметките на които се състоят от извънредно здрав филц. Там декоратор се занимава с оцветяване на чаши, многобройните лакови покрития на които трябва да съхнат цяла година. До него се намира магазинът на сараф, който умее да си служи толкова хитро със своята суан-пан54, че е нужно голямо внимание, за да не бъдете излъгани. Срещу него работи шивач, седнал по турски, с подвити крака, точно както и нашите, което, изглежда, е шивашки навик по цялата земя. Наблизо има ресторант, който според изложения вън лист и според вида на плодовете, зарзаватите и месото на витрината трябва да е доста добър, а наблизо до това съблазнително място се блъска тълпа от онези крилати и хитри уличници, каквито се виждат навсякъде в Стария свят, а вече започват да се появяват и в Новия. Признавам открито, че сърдечно се зарадвах при вида на тази високо чуруликаща и разнообразна скитническа дружина, защото ми напомняше за родината.
При дюкяна на сарафа капитанът спря.
— Какво ще кажете, Чарли. Дали ще ни трябват малко пари?
— Разбира се.
— Тогава да размени ли всеки от нас по един долар?
— Съгласен съм. Елате да влезем!
— Позволете ми да бъда пръв!
Той влезе, огледа магазина с извънредно предприемчиво изражение на лицето, след което запита:
— Добъренг денинг! Можетенг линг да минг сменитенг единг доларинг?
При това капитанът бръкна в джоба си и извади монетата.
— Искате да сменя един долар, сър? — запита сарафът на съвършено свободен английски.
Фрик Търнърстайк отстъпи изненадан крачка назад.
— Английски! Китаец, а говори английски! По дяволите, защо се учи тогава всьщност китайският? Нима аз учих тези канг-кенг-кинг-кунг-конг, за да ме заговорят тук на английски? Давайте дребните пари, за да свършим с вас.
Сарафът наистина не знаеше какво става с него, защото не можеше да разбере гнева на Търнърстайк, че не е могъл да покаже знанията си по езика. Той ни даде циени срещу двата долара и после ние си отидохме. Вън капитанът спря.
— Чарли, случвало ли ви се е някога такова нещо?
— Какво?
— Да изучите китайски и да не можете да го използувате?
— Не, наистина още не ми се е случвало.
