Чухме, че много хора влязоха в коридора. Навън се разнасяше голяма глъчка и когато загасих светлината и пристъпих до прозореца, видях цяла тълпа да се приближава към къщата от града. Начело на нея познах Фи-минг-цу.
Онзи, който беше говорил долу, беше джиахурът. Затова казах на Търнърстайк.
— Трябва да бягаме, капитане! Бързо! Изглежда, тук има повече Лунг-иини, отколкото честни хора и не можем да разчитаме на справедливост.
— Да бягаме? От тези хора? — запита презрително той.
— От тази тълпа, би трябвало да кажете. Напред, докато не е станало късно!
Изблъсках го навън в коридора и дръпнах някаква дълга дреха от закачалката. Спуснахме се към онази страна на постройката, където не се виждаше никакъв човек.
— Оттук, през прозореца и долу!
— Не мога да скачам, Чарли.
— Прекачете се отвън. Ще се хванете за тази дреха като за въже. Ще я държа здраво.
Като моряк, Търнърстайк можеше да се катери много добре. След минута той се намери в двора. Скочих след него.
— Сега накъде? — запита той.
— Ще изведем конете. Ще бягаме с тях! Тогава никой няма да ни настигне.
— Well, но вземете за мене малкия, който вече яздих!
Отворих обора и изведох коня на Търнърстайк. Нямаше време за оседлаване. След това изведох и укротения Мори-мори. Той веднага позна гласа ми, но поради тъмнината не искаше да излезе от обора. Най-после успях да го изведа. В този миг задната врата на постройката се отвори с трясък и преследвачите се вмъкнаха в двора.
— Тук са! Хванете ги! — извика джиахурът и се нахвърли върху капитана.
Но в този миг в ръката на Търнърстайк нещо блесна и монголецът се строполи на земята. Тълпата се спря нерешително и това ми даде време да отворя вратата и да скоча на коня си.
— Напред, капитане! След мен… вляво, все покрай реката!
— Well, Чарли! Сега ще разберете какъв ездач съм аз!
Още следобед пристигнахме в Кантон, а на другата вечер се намирахме заедно с нашите два добри коня на борда на най-добрият кораб „Вихър“.
Там всички искаха да научат приключенията ни и когато най-после уморени легнахме на тесните си корабни легла, Търнърстайк каза:
— Ето това се казва да опознаеш наистина страната и хората, Чарли! Но какво ще правим сега? Ще подадем ли оплакване?
— Най-добре ще бъде да идем при консула и да се посъветваме с него какво да предприемем.
— Добре, нека бъде така, my old Кинг-лу-канг-конг-ла-ло! А след това веднага ще отпътуваме за Макао. Съгласен сте, нали?
— Какво ще търсите там?
— Какво ще търся там ли? Чуден въпрос! Разбира се, че ще идем на гости на нашата холандка!
— За да й благодарим, че толкова храбро се държа при битката ли? Идеята ви е добра. И аз ще дойда! Освен това тя също има думата дали да подаваме оплакване или не…
