— Да не би да искате да кажете, че не знам да стрелям?
— Не, но искам да разберете, че се намирате точно по посоката на вятъра.
— На вятъра ли? Чарли, не ми се сърдете, но тук вашите изследователски и готварски способности напълно пропадат! Какво разбира коза от вятър? Можете да бъдете сигурен, че няма да изкача с вас тази стена. Правете каквото искате. Аз обаче не искам да се върна на борда със счупен врат!
И той наистина се извърна „към задната част на кораба“ и се отправи с пухтене и кашляне нататък. Трябваше да побързам, ако исках да не го оставя да ми развали лова. Освен това аз нямаше и да го пусна, ако не смятах да извлека полза от действията му.
Изкачих се бързо нагоре и стигнах билото, зад което височината рязко се спускаше в една странична долина. Като употребявах бастуна си за подпора и за запазване на равновесие, аз по-скоро се хлъзгах, отколкото вървях надолу, като побързах да се отклоня вляво, където пропастта навлизаше в долината, към която се беше отправил моят добър Фрик Търнърстайк. Там се облегнах зад една скала и зачаках с карабината „Хенри“ в ръка, която бях взел вместо пушка.
Не трябваше да чакам дълго, защото едва бях стоял две минути на това място и към мен се насочиха побегнали в галоп всички кози, които храбрият капитан щеше да улучва „по две с всеки изстрел“. Голямата долина правеше пред мен завой: животните не можеха да ме забележат и попаднаха право пред огъня ми: два, три, пет и шест изстрела и те отминаха. После шест кози лежаха на земята. Тъкмо исках да изляза, когато чух да се приближава нещо със силно охкане и пръхтене. То се приближи, като пухтеше буквално като локомотив, и изненадано спря пред ударените кози. Беше капитанът.
— Хиляди кози! Какво е това? Кой е убил тези животни? — извика той.
Излязох от скривалището си, като се смеех от сърце.
— Аз, ако нямате нищо против, сър!
— Вие? Чарли, вие? Как дойдохте тук?
Добрият Фрик разтвори от изненада устата си, като че ли искаше да погълне наведнъж своите „хиляди кози“.
— Надолу по стената. Обещах ви за всяка коза, която се остави да бъде застреляна от вас, по десет долара. Колко ви дължа?
Лицето на капитана изведнъж стана смутено и недоволно.
— Да, Чарли, тези животни наистина ми убягнаха още преди да успея да издигна пиратското си знаме. Разпънах всичките си платна и се спуснах след тях така, че дробовете ми засвириха като тайфуна вчера. Как можех да пусна котва, да поема дъх, да сваля пушката от гърба си, да се меря, да натисна спусъка, да стрелям и да улуча? Не бива да искате от един моряк да върши шест пъти повече от другите.
— Поисках ли от вас да застреляте тридесет и шест кози?
— Тридесет и шест? Как стигнахте до тази цифра?
— Тук лежат моите шест; вие казахте „шест пъти повече“, а шест по шест прави тридесет и шест.
— Хм, сметката ви е вярна — отвърна той, като оглеждаше най-напред пушката си, а след това насочи поглед върху козите ми. — Слушайте, Чарли, наистина тези същества разбират нещо от вятър!
— Разбира се. Те имат отлично обоняние, а освен това сигурно са ви видели и чули, защото сте доста едър и аз чух шума от дробовете ви от осемдесет крачки разстояние.
— Слушайте, Чарли, да не искате да се задуша заради една коза? Дори не ми идва и наум това! Онзи, който не може да понася дробовете ми, той… той…
Капитанът беше толкова разгневен, че беше започнал подчинено изречение, без да може да намери главното. Засмях се сърдечно и му подадох ръката си.
— Не се ядосвайте, сър! Тук имаме шест тлъсти животни, а за днес не ни трябват повече.
— Така ли? Така ли мислите? — каза той, като ме погледна със светнали очи. — А какво ще кажат онези на кораба? Мистър Чарли е убил всичките, а капитанът нищо, съвършено нищо. Нека бъда убит на място, ако си отида, преди да съм застрелял моите шест. Чувате ли? Шест, най-малко шест! Сега вече знам, че тези животни разбират от вятър и ще се съобразявам с това. Ще дойдете ли с мен, или ще останете тук?
— Разбира се, че ще дойда, но преди това ще ви помоля да почакате още малко.
— Защо? Нямаме време. Иначе добитъкът ми ще избяга много далеч и аз няма да мога да го стигна до края на живота си.
Не можах да се удържа и трябваше пак да прихна.
— Наистина ли мислите, че можете да настигнете козите? Помогнете ми да покрием с клони тези шест и да ги затиснем с няколко камъка, а после ще потърсим някое място, от което да имате възможност да стреляте!
По този начин прибрахме дивеча на сигурно място за известно време и после се отправихме към друга височина, от която можехме да наблюдаваме намиращото се под нас пространство. Този път пак се стори на капитана извънредно тежък. Той изстена:
— Стойте, Чарли! Лавирам на всички страни, но въпреки това не мога да напредвам. Дайте ми бамбука си!
— Нали трябваше да го хвърля в морето?
