подръка и двете излязохме спокойно от тоалетната и тръгнахме към кабинета по рисуване.
Закъсняхме за часа и очаквах да ни се скарат, но всички ни изгледаха възхитено.
— Харесвам тези сенки — прошепнах, когато седнахме една до друга.
— Страшно ти отиват — отговори тя тихо.
По време на часа забелязах, че Сара, както винаги, правеше малки фигурки. Независимо
дали работеше с глина или рисуваше, резултатът винаги бе един и същ — човешки форми, но
с три очи и прекалено дълги крайници.
Сара се трудеше усърдно и творбите й бяха изключително интересни. Фигурките
изглеждаха така, сякаш крайниците им бяха извити толкова силно, че вените им изпъкваха.
А пък по кожата имаше люспи и зловещи подутини.
Аз също обичам творческата работа и днес се забавлявах с рисуването на абстрактни
образи. Докато размахвах четката, въображението ми се раздвижи.
Представих си, че се намирам в английска градина. Носех голяма шапка, украсена с
цветя, и дълга бяла рокля. Просторната морава бе обрамчена с цветни лехи. Очевидно бе
пролет, защото въздухът ухаеше свежо.
Всички цветя бяха в различни нюанси на лилавото: редици тъмни синьочервени рози,
лилави лалета, лехи с петунии на бели и лилави райета. Разхождах се сред цветята и въртях
старомодно чадърче в ръка.
Видях полата си и осъзнах, че е прозрачна, а отдолу не носех нищо. Видях окосмяването
по срамните си части. Усуках широката пола около себе си, за да се прикрия.
Огледах градината, забелязах десетки жени с аристократичен вид, облечени в същите
прозрачни дрехи. Гърдите и слабините им се виждаха ясно. Но те носеха дрехите си гордо.
Разхождаха се грациозно с чадърчета в ръка. Носеха огромни шапки с пера и панделки.
Жените държаха главите си гордо вдигнати, защо и аз да не го направя?
Сара си бъбреше и се смееше с тях. Какъв прекрасен ден! Радвах се, че съм там. Сара ми
махна. Нейната рокля не беше бяла, а във великолепен бледолилав цвят и тялото й се
виждаше ясно. Тя вдигна чадърчето си, завъртя го и ми се усмихна загадъчно. После
продължи напред по моравата. Зад гърба й се виждаше красив палат, украсен с кулички и
високи комини.
Внезапно осъзнах, че се намирам в семейното й имение.
Колко мило от нейна страна да ме покани на гости! Забавлявах се чудесно.
Махнах й в отговор и се наведох да откъсна роза. Ароматът й ме стресна. Ухаеше по
начина, по който миришеше влагалището ми, когато го погалих в тоалетната. Но вместо да
прикрия миризмата, я вдъхнах дълбоко.
В далечината видях и странните малки хуманоиди на Сара. Те сервираха чай и играеха
крикет, но не изглеждаха странни, а елегантни като всички други.
Усетих допир по глезените си. Дали ме бе полазило насекомо? Но пък докосването бе
много по-приятно. Погледнах надолу и видях няколко от хуманоидите на Сара, които
влизаха и излизаха изпод полата ми.
Отначало ме полазиха деликатни тръпки.
Внезапно въображението ми се развихри с пълна сила. Опитах се да се овладея, но
около мен притъмня. Примигнах и се помъчих да се върна към действителността и часа по
рисуване, но не можах.
Намирах се в абсолютно тъмно място и не виждах нищо.
Малките хуманоиди се закатериха по мен. Няколко от тях възседнаха бедрата ми и
започнаха да се търкат в мен, както правеше дакелът ми. Отправиха се към слабините ми.
Размахах ръце, за да ги отпъдя, но усещането беше учудващо приятно и ме накара да се
изкикотя. Влагалището ми се отпусна и почувствах как няколко от малките същества
проникват в него.
— Не можете да влизате там! — извиках.
Но влагалището ми бе на друго мнение и ги приветства жизнерадостно. Беше
изключително приятно. Никога преди не бях изпитвала подобно нещо.
Срамувам се, но трябва да призная, че по онова време не ме биваше в мастурбирането.
Когато се мъчех да свърша, винаги се напрягах и агонизирах.
А сега усещах малките същества в себе си. Мускулите ми се отпуснаха и се почувствах
разтопена от кеф.
Все още потънала във фантазията, загледах как сцената се промени. Вървях по дълъг
коридор, облицован в червено кадифе. Беше червеното кадифе от чантичката на Сара.
Движех се сред червените вълни, на фона на които бялата ми рокля красиво контрастираше.
— Ела с мен — прошепна в ухото ми съблазнителен женски глас с британски акцент.
Беше Сара, разбира се. Тя ме обгърна с ръка.
— Толкова се радваме, че си с нас днес — каза тя. — Забавляваш ли се?
Не беше нужно да й отговарям. Тя знаеше как се чувствах. Поведе ме по аления тунел
към осветен от свещи отвор.
Приближихме го и ахнах от красотата му: стените бяха покрити с черен сатен, а в
средата на стаята стоеше лъскава мраморна плоча.
— Ела тук — нареди ми Сара.
Настани ме бавно върху хладния мрамор. Легнах по гръб, а тя се усмихна и прикова
ръцете ми към плочата. Прокара червените си нокти между краката ми и ги разтвори.
Усетих студения метал на вериги. Вече знаех къде се намирам. Мъжът с огромния член щеше
да се появи скоро.
Започнах да се боря с веригите. Изпотих се. Бях си сложила сериозно количество
дезодорант сутринта, но не вършеше работа. Не успяваше да се справи с обзетото ми от
желание тяло. Отначало миризмата ме отврати, после ме изпълни със странна гордост.
