Спрях да се боря с веригите.
Внезапно помещението се изпълни с ослепяваща светлина. Чух познати гласове, които
мърмореха загрижено. Примигнах и когато отворих очи, видях съучениците си, учителя и
свещеник, които ме гледаха разтревожено.
Лежах на пода в часа по рисуване.
— Сигурно е припаднала — каза учителят.
Изненадах се, че главата не ме болеше от падането. Тялото ми още тръпнеше от
дяволското удоволствие. Дали втвърдените ми зърна си личаха през бялата униформена
риза? Вдигнах глава и видях, че краката ми още са разтворени като на мраморната плоча.
Побързах да ги затворя. Заекнах и се опитах да обясня станалото.
— Нямам представа какво се случи — казах.
Сара ми намигна.
— Точно преди часа Ками ми каза, че май се разболява от грип — обясни тя.
Учителят настоя да отида при училищната сестра, но вместо това излязох навън.
Чувствах се добре, дори учудващо добре.
През обедната почивка избягвах Джанин и Тия. Не исках да ми досаждат с въпроси за
инцидента. Не беше трудно да се отърва от тях — страхуваха се да не ги заразя. Най-добрите
ми приятелки просто ме заобиколиха и се отдалечиха от мен.
Върнах се в тоалетната. Две съученички стояха пред огледалото и си слагаха спирала.
Погледнаха ме, когато влязох, прибраха си гримовете и побързаха да изчезнат, като си
шепнеха и се кикотеха.
Застанах пред мивката и плиснах вода върху лицето си. Дали някога фантазиите щяха да
спрат да ме тормозят? Погледнах очите си. Лилавите сенки бяха наистина красиви, но
трябваше да ги изтрия. Намокрих хартиена кърпа и разтърках клепачите си. Но сенките дори
не се размазаха.
Вратата се отвори. Знаех кой влиза, още преди да чуя дълбокия съблазнителен глас.
— Не прекара ли добре в часа по рисуване? — попита Сара, като тръгна към мен.
Нещо в мен се прекърши.
— Шибаните сенки са виновни! Какво е това? Зловещо е! Искам да го махнеш!
— Добре — кимна тя.
Сара извърши странно движение с показалеца и кутрето си и сенките изчезнаха от
клепачите ми. Завъртях се енергично.
— Стой настрани от мен! Прекалено си странна! — заекнах и се опитах да я заобиколя
и да отида до вратата. — Джанин вероятно е права за теб!
— Права е, че съм боклук, който живее във фургон? — попита Сара. — Дива селянка?
Това говорят за мен, нали?
Сара застана до мен. Бедрата ни се докоснаха леко. Повдигна ръка и прокара нежно
пръст по лицето ми.
— Истината е, че живеем в нещо като фургон — обясни тя. — Тук сме само за известно
време и после трябва да продължим пътя си. Но знаеш защо сме тук, нали?
Поклатих глава, но внезапно потръпнах и се помъчих да си поема дъх.
— Искаме те. Искаме те, защото имаш свещена кръв — обясни ми тя. — Разбираш ли
думата „свещена“? Става дума за нещо, което не трябва да хабиш за Майк.
Отдръпнах се от нея. Но сега пък бях прекалено далеч от вратата.
— За какво говориш? — попитах.
— Защо мислиш, че дойдох в това училище? — промърмори тя. — Усетихме
девствеността ти през цял континент и век. Дойдохме да ти помогнем да се отървеш от нея и
да осъзнаеш женската си сила.
Сара ме побутваше към една от кабинките, докато говорехме. Опитах се да се измъкна,
но не успях. Чух щракването на ключалката.
— Ето — каза Сара, като прокара ръка по полата ми. — Позволи ми да ти покажа какво
имам предвид.
— Но някой ще влезе — запротестирах.
Тя поклати глава.
— Не мисля така.
— Не чуваш ли? — извиках. — Някой вече е тук.
Завъртях глава към шума, но Сара привлече лицето ми към нейното.
Бутна ме към стената и устните ни вече бяха на сантиметър. Дали щеше да ме целуне?
Джанин често говореше за ползата от натискането с други момичета, дори бе намеквала, че
самата тя е правила лесбийски секс няколко пъти. Тия пък твърдеше, че се натискала с друго
момиче по време на летен лагер, когато била още на четиринайсет години. Хвалеше се с това
и искаше да е сигурна, че всички момчета в училище го знаят. Но аз само бях танцувала с
други момичета и се бях опитвала да мастурбирам на момичешки фантазии. Сега обаче се
възбуждах все повече с всяка изминала секунда.
Сара прошепна в устата ми и усетих горещия й дъх, сладък и замайващ.
— Можеш да позволиш на някой от съучениците ни да отнеме девствеността ти и да
очакваш най-обикновен и скучен живот. Погледни родителите си, защото ще станеш
абсолютно същата. Или — продължи тя със съблазнителен глас, — можеш да преминеш през
различен праг. Ако дойдеш в дома ми, ще прекараш деня в невероятен лукс. Двете ще отидем
заедно до мола и ще си купим какво ли не. Ще вечеряш с нас и ще се наслаждаваш на
пиршество, каквото никога не си си представяла. Аз лично ще те подготвя за важния момент.
Ще те изкъпя в мляко и ще облека парфюмираното ти тяло в бяла копринена рокля.
Думите й ме зашеметиха. Неволно отворих уста и пожелах отчаяно Сара да ме целуне.
Но тя само продължи да говори.
— После ще бъдеш отнесена в най-специалната стая на света…
— Черна и осветена от свещи, нали? Намира се в края на коридора — прошепнах.
— Да, заведох те там в часа по рисуване, за да видиш за какво става дума. Хареса ти,
нали?
Преглътнах затруднено и кимнах. Чувах гласовете на съучениците ми пред вратата на