тоалетната. Надявах се да се разкарат и да ме оставят със Сара завинаги.
— Заключено е! — извика някой.
— Заключено? Никога не е заключено — обади се друг глас. — Наистина трябва да
вляза вътре. Да отидем да помолим чистача да отвори.
Чух ги да се отдалечават. Сара и аз останахме сами.
Усетих тялото й да се притиска към моето и нещо горещо да прониква в устата ми.
Господи, целува ме жена, помислих си.
Върнах се обратно в черната стая. Мъжът с кожения каиш ме чукаше, а жена нежно
галеше главата ми. Комбинацията от лекото докосване на жената и острата болка от грубите
тласъци на мъжа… Загърчих се. Това ли беше да стигнеш до оргазъм?
Във фантазията си отворих очи и видях жената над мен. Сара ли беше? Да, Сара.
Държеше огромен нож в ръка…
Помъчих се да се върна в действителността.
— Планираш да ме принесеш в жертва, нали? — извиках. Въпреки страха ми, гласът ми
все още бе дрезгав от възбуда.
Възбуда, каквато не знаех, че мога да изпитам.
— Да те убия? — измърка Сара. — Защо да правя подобно нещо? Какво мислиш за мен
и семейството ми? Че сме серийни убийци?
Тя се засмя и отвори кадифената си чантичка. Извади дълъг тънък нож.
— Как го вкара в училище? Охраната не те ли видя? — попитах.
— Не минах през охраната — отговори Сара и поднесе ножа към врата ми.
— Не ме убивай — замолих се, но в същото време изстенах възбудено.
Сара плъзна другата си ръка под полата ми.
— Ммм, много секси — прошепна тя. — Прашките ти отиват. Отдръпна прашките
настрани, разтвори срамните ми устни и започна да масажира клитора ми. Уплаших се, че
ще припадна или умра от удоволствие. Внезапно спря и отдръпна ръката си. Вдигна я и
видях менструална кръв по нея.
— О, не! — изплаках. — Толкова се срамувам. Мензисът ми трябва да дойде чак след
три седмици!
Сара се засмя и махна с ръка. Кръвта се превърна в карминен скъпоценен камък, който
проблясна пред очите ми.
— Сега вече осъзнаваш ли каква скъпоценна кръв крие хименът ти? — попита тя, като
отдръпна ножа от гърлото ми и го прибра в чантичката си. — Обади ми се, когато си готова
— каза тя, като изплези език и постави кървавия камък върху него.
Очите й блестяха в екстаз.
— Ти си луда! — извиках. — Не бих се приближила до къщата ти. Как мога да съм
сигурна, че следващия път няма да използваш ножа върху мен?
— Не можеш да си сигурна — засмя се Сара. — И точно заради това искаш да дойдеш в
черната стая и да откриеш дали ще го използвам.
Вратата се затвори тихо, когато тя излезе.
Отидох до мивката и се опитах да се овладея. Една от кабинките се отвори и Джанин
излезе от нея.
— Там ли беше през цялото време? — попитах.
— Разбира се — отвърна Джанин, ококорила кафявите си очи. — Наистина ли чух
онова, което смятам, че чух?
— Не знам — отговорих. — Божествена кръв? Аромат? Откачена работа! Но и доста
възбуждаща. И извратена. Уха!
Двете замълчахме. Облегнах се на стената и се успокоих. Внезапно пътят пред мен
стана очевиден.
— Е, какво ще правиш? — попита Джанин.
— Трябва да си легна с Майк в събота. Тогава цялата тази лудост ще приключи.
— Наистина ли мислиш, че така ще се отървеш от нея?
Както винаги, не можех да определя дали Джанин се тревожи за безопасността ми, или
се вълнува от подслушаното.
— Не се тревожи — отговорих. — Тя се интересува само от кръвта на химена ми.
Странно е, но не й пука за нищо друго. Не бих се доближила до дома й. Веднага щом се
изчукам с някого, магията ще изчезне и тя ще изгуби интерес. Но не можеш да споделиш
това с никого. Обещаваш ли? Ще бъде опасно, ако Сара разбере за плана ми.
— Разбира се, разбира се. Приятелки сме завинаги, нали? — извика Джанин.
Тя изглеждаше доста раздразнена, както когато й се случеше да прекали с кола —
подскачаше наоколо, жестикулираше и бърбореше непрестанно.
— Винаги съм я смятала за боклук. И бях права. Но не трябва ли да проверим как точно
стоят нещата? Да уведомим полицията или местните новини, или училищния вестник?
Сложих ръце на раменете й, за да я спра.
— Не — казах сериозно. — Работата трябва да се извърши в пълна тайна.
В събота вечер, когато се приготвях за срещата с Майк, се зачудих какво да облека.
Джинси или минипола? Полата, разбира се. Във важния момент, тя щеше да бъде свалена
много по-лесно. Облякох я и се погледнах в огледалото. Добре!
Фантазиите ми бяха прогонени и заключени в клетка в задната част на мозъка ми. И
там щяха да си останат завинаги, помислих си решително.
Скоро всичко щеше да приключи. Девствеността ми най-после щеше да се превърне в
минало. А аз щях да съм в безопасност от Сара. Ама че откачалка! „Скъпоценна кръв от
химен“! Каква дивотия.
Трийсет минути по-късно, когато се настаних в джипа на Майк, той изглеждаше
впечатлен.
— Хей, изглеждаш страхотно!
— Благодаря — отвърнах. — Ти също изглеждаш добре.
Майк не подкара колата.
Защо да чакам, помислих си.
— Слушай, и двамата знаем какво искаме. Хайде да отидем някъде и да го направим
още сега — предложих.
Майк ме изгледа стреснато. Дали не се проявих като прекалено отворена? Момчешкото
самочувствие е уязвимо нещо.
— Искам те страшно много — добавих бързо, за да го полаская.
