завъртя очи.
— Господи, какво ти става днес? — прошепна тя. — От петнайсет минути си в света на
Ками!
Класът още гледаше видеото, показващо образите на местни деца по време на първото
им причастие.
Изправих се и забелязах Сара Уокър, новото момиче в „Света Тереза“ със странния
британски акцент. Тя ми се усмихна многозначително.
Двете ми приятелки потеглиха към кабинета по геометрия, а аз забързах към
тоалетната.
Слава богу, вътре нямаше никого. Влязох в кабинката и затворих вратата. Все още бях
възбудена от фантазията си.
Нямаше начин да издържа още един час в това състояние. Повдигнах полата си, седнах
на клозета, плъзнах ръка по слабините си и ахнах, когато осъзнах колко бях мокра.
Дишането ми се учести. Потънах в усещането и се опитах да потисна стоновете си.
Изпотих се от възбуда и объркване.
Опитвах се да се боря с образа на едрия гол мъж с кожения каиш и разтворените ми
насила крака. Нуждаех се образа, за да подхраня възбудата си, но в същото време изпитах
силен срам. Докато си припомнях тласъците на мъжа, вкарах пръсти във влагалището си, но
те не ми осигуриха грубото и диво удоволствие, което великанът ми даваше. Зарових из
чантата си и извадих ластик за коса. Усуках го около пръстите си и си представих, че бе
каишът около пениса на мъжа. Насочих пръсти към възбудения ми отвор.
Чух отварянето на вратата на тоалетната. Спрях и надникнах през процепа на
кабинката.
Страхотно, Сара Уокър. Тя пристигна в „Света Тереза“ едва преди две седмици. Имаше
нещо загадъчно в нея. Първо, акцентът. Беше британски, но звучеше, сякаш бе родена в
много по-екзотична страна.
След това идваше фактът, че никой не знаеше нищо за нея. Дали беше богата, или бедна,
никой не знаеше. Бях наясно с положението на останалите ми съученици. Кой беше
разглезен, кой работеше на две места след училище, кой бе някъде по средата. Джанин
твърдеше, че семейството на Сара било бедно и живеело във фургон. Мъчели се да прикрият
това, като говорели с изискан акцент.
Джанин гледаше на нея отвисоко, но аз смятах, че Сара бе страшно изискана с късата
си, елегантно подстригана коса. Подозирах, че гарвановочерният й цвят се дължеше на боя,
защото кожата й бе много светла. А походката й правеше стандартната училищна униформа
да изглежда като тоалет от модно ревю. Сара нямаше нужда да подсилва сексапила си, както
правеха Джанин и Тия. Тя просто бе по-секси, също като човек, отбил се при нас от най-
жестокия купон в големия град. Толкова готина мадама не можеше да живее във фургон.
Звънецът за следващия час иззвъня оглушително.
Мразех да закъснявам. Скочих и избърсах слабините си. Напръсках прашките с парфюм
и ги дръпнах нагоре.
— Хей, кой е там? — попита Сара със съблазнителния си акцент.
Излязох от кабинката и се помъчих да прикрия изчервяването си.
За щастие, Сара изглеждаше доволна да ме види.
— О, Ками, скъпа. Толкова се радвам — каза тя, като ме изгледа любопитно. — Мили
боже, имаш вид на човек с висока температура. Добре ли си? — измърка тя.
— Да — отговорих. — Но не съм сигурна. Може и да съм настинала.
Сара пристъпи към мен и сложи ръка на челото ми. Потръпнах, но я оставих да провери
температурата ми. Ръката й беше приятно хладна.
— Топла си, дори изпотена — отбеляза тя.
— О, господи, съжалявам — отвърнах. — Не исках да…
— Не се страхувам от няколко дребни бацила — усмихна се тя.
Сара отвори луксозната си червена чантичка. Беше тип портмоне от алено кадифе,
модно украшение, каквото никой друг в училище не смееше да носи.
— Имам нещо подходящо за теб — каза тя, като извади старомодно бурканче.
Красотата му ме накара да ахна.
— Нали е хубаво? — попита тя. — Емайл и златни нишки.
Сара свали позлатеното капаче, а аз се вторачих омагьосана в миниатюрните позлатени
символи.
— Великолепно е — казах.
— Знам — отвърна Сара. — Протегни си лявата ръка.
Изпълних нареждането, а Сара разклати бурканчето. Малки лилави цветчета се
посипаха в ръката ми. Бяха безтегловни.
— Ако ги сложим на клепачите ти, ще се почувстваш много по-добре — каза тя.
Сара размаза нежните цветчета в ръката ми и те се превърнаха в блестящ прах.
— Позволи ми да ти помогна — каза тя.
Затворих очи послушно и усетих лек натиск, докато англичанката ме мажеше със
странната пудра.
— Готово — отбеляза тя. — Сега си поеми дълбоко дъх три пъти и ще се почувстваш
по-добре.
И наистина стана така! Страхът и уязвимостта излетяха от мен. Дишането ми стана по-
дълбоко и спокойно.
— Уха, това е страхотно! — извиках. — Какъв е този прах?
Отворих очи и се погледнах в мизерното огледало в тоалетната. Дори изглеждах по-
добре. Никога не бих се сетила да сложа бледолилави сенки на клепачите си. Но
подчертаваха сините ми очи, а и правеха още нещо. Какво ли беше? Е, както и да е, харесах
начина, по който изглеждах.
— Свърши работа — отвърна Сара. — Това не ти ли е достатъчно?
Кимнах щастливо. Вече не бях притеснената девственица, която вечно се извиняваше на
Джанин и Тия. Сега виждах образ, който наистина ми харесваше: женствен, загадъчен и
много красив.
Погледнах Сара, която шеговито ми намигна. Тя носеше същите лилави сенки. Хвана ме
