На шести февруари 1791 година тендерът „Бдителност“ най-сетне се появи в залива — носеше писмо с указанията на губернатора Филип всички от „Сириус“ да се качват на кораба и да се връщат в Порт Джаксън, но с обещанието, че който иска да се установи на остров Норфолк, ще получи двеста и четирийсет декара и ще се завърне при следващото пътуване на „Бдителност“. Единайсетмесечното заточение на капитан Хънтър беше приключило, и слава Богу. Той беше намразил остров Норфолк, чувство, което нямаше да го напусне до гроб и което щеше да предопредели поведението му нататък. Капитанът беше намразил и майор Робърт Рос и всички от военната флота по белия свят. Хънтър взе със себе си и Джони Ливингстън, завърнал се най-после в лоното.
Вече месеци наред чакаха от Англия в Нов Южен Уелс да пристигне товарният кораб „Горгона“, но той така и не дойде. Не се появи и никакъв друг платноход, ако не броим „Бдителност“, завърнала се на деветнайсети ноември от Батавия с мъничко брашно и с огромни количества от най-омразната на всички храна — ориза. На седемнайсети декември от Батавия в Порт Джаксън пристигна и наетият от „Бдителност“ плавателен съд „Ваакзамхайд“, натоварен с още тонове ориз, а също с чай, захар и холандски джин за офицерите и началниците, а колкото до осоленото месо, то се оказа почти разложени вмирисани кокали.
Лейтенант Хари Бол от „Бдителност“ съобщи, че негово превъзходителство губернаторът смятал да наеме „Ваакзамхайд“, та да закара капитан Хънтър и екипажа му в Англия. „Бдителност“ бързаше да се прибере в Порт Джаксън и на единайсети февруари вдигна котва. Сред хората, отплавали с кораба, ала решили да се върнат и да се установят на острова, бяха тримата моряци от „Сириус“, помогнали със спиртоварната на майор Рос, която вече беше затворена и чието производство отлежаваше в буренца на скришно място. Джон Дръмънд се беше влюбил в Ан Рийд, пристигнала с „Лейди Пенрин“. Тя живееше с Неди Перът — Дръмънд съзнаваше, че не може да бъде с нея, но и сърце не му даваше да се прибере в Англия. Уилям Мичъл живееше със Сузана Хънт от „Лейди Джулиана“ — двамата смятаха да останат за постоянно в този край на света. Питър Хибс се беше хванал в мрежите на друга девойка от „Лейди Джулиана“ — Мери Пардоу, била „моряшка жена“ и родила към края на пътуването момиченце, после обаче онзи негодник, нейният прелъстител, я беше зарязал и я бе оставил да я прехвърлят на остров Норфолк.
На петнайсети април „Бдителност“ пристигна отново. Първите, стъпили на сушата, бяха част от Корпуса на Нов Южен Уелс, набран в Лондон специално за да бди за реда по време на дръзкия експеримент, така че морските пехотинци да се приберат у дома. Наистина всеки пехотинец, отслужил тригодишния срок, беше в правото си да се присъедини към Корпуса, вместо да се връща в Англия. Капитан Хил, лейтенант Абът, младши лейтенант Прентис и двайсет и един войници щяха да заменят същия брой пехотинци, а четирима от офицерите щяха да си заминат: трима по свое желание, четвъртият — по принуда. Капитан Джордж Джонстън щеше да отведе в Порт Джаксън любовницата си — каторжничката Естър Ейбрахамс, и сина им Джордж, благият лейтенант Крезуел, откривател на Шарлотина нива, си тръгна, както и беше дошъл — сам като кукувица, лейтенант Келоу, толкова ненавиждан от своите колеги, също си замина със своята любовница Катерин Харт — и тя каторжничка, и с двамата й синове, вторият от които беше от него, а лейтенант Джон Джонстън бе качен в окаяно състояние — вече береше душа — на „Бдителност“. От старата бригада останаха само майор Рос, старши лейтенант Кларк и младши лейтенант Фади. И младши лейтенант Джон Рос, разбира се.
Всички видяха лоша поличба в това, че с „Бдителност“ са пристигнали още двама лекари: Томас Джеймисън, който бе прекарал отпуска си в Порт Джаксън, и Джеймс Калъм от „Сириус“. Тъй като на острова вече бяха Дарси Уентуърт и Денис Консидън, лекарите ставаха четирима. Цели четирима доктори за население, намаляло със седемдесет души?
— Това ме навежда на мисълта — сподели свъсен майор Рос с Ричард Морган, — че веднага щом от Англия пристигнат още кораби с каторжници, ще ни ги натресат почти всичките на нас. Негово превъзходителство губернаторът ми подсказа и че смята да прехвърли тук някои от многото престъпници в Порт Джаксън. Там те бягали, избивали туземците, плячкосвали откъснатите селища, изнасилвали жените, останали сами. Ето защо старото караулно помещение няма да ни върши работа и се налага да вдигнем по-сигурен затвор, при това час по-скоро. Никой не знае кога корабите ще докарат още каторжници, знае се само, че ще пристигнат. Лондон явно се интересува повече от това да се отърве от престъпниците, отколкото дали ще оживеят тук. Ето защо, Морган, не се помайвайте, режете дървения материал възможно най-бързо — и през ум да не ти минава да спираш секачите на някоя от ямите — не можем да си позволим такива приумици!
— Ами мъжете от Корпуса на Нов Южен Уелс? — напомни Ричард.
