За огромно удоволствие на Кити храната ставаше все по-разнообразна. Сега тя разполагаше с чудно място за готвене: Ричард бе сложил през две трети от голямото огнище метална поличка, а на другата една трета, направо върху огъня — прът. Кити имаше гърнета с капаци за задушаване, тенджери без капаци — за варене, тигани за пържене и тумбест чайник, който постоянно държеше в края на полицата, върху по-слабия огън, та да прави на себе си и на гостите чай, а също да има топла вода за миене на съдовете. Ричард дори й бе измайсторил цедка за сапуна: няколко преплетени на клъбце жички с метална дръжка, в които Кити да слага сапуна и без да го губи, да го пуска във водата.
Ричард беше заявил доста твърдо на Джон Лоръл, че трябва да му преотстъпи някои от кокошките и патиците си, за които сега Кити също се грижеше и благодарение на които от време на време можеше да добавя към храната и по някое и друго яйчице. Огъста роди дванайсет прасенца, но два пъти взе, че се търкулна върху тях — все пак бе достатъчно мила да не премазва женските, шест на брой, и две мъжки, които Ричард смяташе да запази за Коледа. Прасенцата си бяха само за тях. Ако някой — бил той мъж или жена (Рос не разграничаваше хората по пол) решеше да продаде свинското на Държавния резерв, му го изкупуваха и му брояха парите, ако ли пък предпочетеше да го осоли, получаваше сол и каца, където да го сложи. Както Рос бе заявил още в началото, целта му беше възможно най-много каторжници да не висят на врата на държавата. Хора, като Арън Дейвис, Дик Филимор, Нат Лукас, Джордж Гест, Джон Мортимър, Ед Ризби и Ричард Морган показваха, че намеренията на майора са осъществими, макар и да се искаше повечко време.
Рос си имаше ядове най-вече с морските пехотинци и с моряците от „Сириус“, които отказваха да си мърсят ръцете и да отглеждат зеленчуци и друга прясна храна и настояваха храната в държавните хранилища да се разпределя между тях. Ако в резерва не бе останало нищо, те се впускаха да крадат зеленчуци, пъпеши и домашни птици, престъпление, което Рос наказваше точно толкова строго, както ако бе извършено от каторжниците. Тези хора все по-често гледаха на кръв и мърмореха недоволно — бяха убедени, че никой каторжник няма право да задържа за себе си плодовете на своя труд, че всяко нещо, дори най-дребното, отгледано от него, им принадлежи и трябва да изхранва първо тях и чак тогава заточениците. Защо да се бъхтят по градините, като толкова много каторжници отглеждаха предостатъчно, та да са сити? Заточениците са собственост на негово величество краля и не могат да притежават и да задържат за себе си нищо. Каторжниците нямаха права, какво си въобразяваше тоя Рос! Понеже им отърваше, роптаещите забравяха как майорът се е разпоредил каторжниците да предават в държавните хранилища две трети от всичко, което са отгледали — само оправданите можеха да го задържат изцяло за себе си.
Коледа се падаше в събота — денят се пукна ясен и хубав, макар че духаше силен южняк и разбуненото море тътнеше в залива Сидни. Ричард закла двете прасета сукалчета, Нат Лукас — две гъски, Джордж Гест — три тлъсти патици, Ед Ризби — четири пилета, а Арън Дейвис омеси хляб само от пшеница, останала им, след като се бяха издължили на държавата. Направиха си излет под сянката и заслона на боровете на нос Хънтър. Дойдоха и Стивън Донован, Джони Ливингстън и Дарси Уентуърт със семейството си и сложиха прасенцата и домашните птици да се пекат на шишове, които Дарси беше поръчал да изковат в ковачницата. Стивън и Джони се включиха с десет бутилки портвайн, достатъчни, та за всеки мъж и жена да има по чашка.
Майорът беше оповестил на всеослушание, че тази Коледа каторжниците няма да близнат нищо друго, освен лека бира, сетне заповяда на пехотинците, да си изпият четвъртинката ром така, че каторжниците да не ги забележат. На празник Кинг винаги бе отпускал и на заточениците малко ром, Рос обаче нямаше намерение да следва примера му, особено след като надуши какво са намислили да правят Дайър, Франсис и компания със захарната тръстика.
За Кити това бе най-щастливият ден, който бе изживявала след смъртта на баща си. Постлаха платното на „Сириус“, та жените да насядат по него, туриха и възглавници за бременните. При боровете не духаше толкова силно, бащите заведоха невръстните си деца долу на плажа при Залива на костенурките, където те да тичат и да строят пясъчни замъци, женорята взеха на клюкарят на воля. Кити бе донесла и чайничето, за да направи на приятелите си чай, и го бе сложила на огъня. След като изпълниха задълженията си на плажа, мъжете се дръпнаха малко встрани, наклякаха и взеха да си говорят, а през това време жените наглеждаха месото върху шишовете и се запретнаха да правят салата от маруля, керевиз, суров кромид лук и фасул, сложиха в жаравата да се пекат и картофи. Към два следобед седнаха на гощавка, вдигнаха наздравица за негово величество краля на Великобритания, после мъжете налягаха да подремнат, гушнали до себе си децата.
