Момичето непрекъснато слушаше за гъсениците и на осемнайсети октомври най-сетне ги видя с очите си. Пшеницата в нивата на Ричард беше изкласила и вървеше добре, но държавните посеви в не така закътаните части на долчината бяха повалени от поривисти солени ветрове и бяха изгорели, макар че не цялата реколта беше съсипана. Годината се беше случила засушлива и добре, че някои нощи валеше като из ведро, та засятото да не изсъхне. Вероятно заради това гъсениците не бяха изпъплили през зимата. Сетне най-неочаквано всеки кълн и филиз сякаш се покри с шаващо зелено одеяло: гъсениците бяха яркозелени, тънки и дълги към два-три сантиметра. И тук Ричард извади късмет, понеже Кити не се плашеше от мърдащите, пълзящи живинки. Събираше ги, без да се гнуси, въпреки че размесеният със сапун тютюнев разтвор ги изтребваше по-успешно. Всички жени на острова освен онези, които прислужваха на пехотинците и работеха на ямите с трионите, бяха изкарани да събират гъсениците и да ги заливат с отварата. До три седмици не остана гъсеница и за цяр. Не след дълго щеше да стане време за прибирането на царевицата, а после, през декември — и на пшеницата. Майор Рос бе издал нова разпоредба, според която вече свободният Ричард можеше да запази за себе си всичко, което е отгледал, въпреки това обаче той предаваше излишъците в Държавното хранилище, откъдето му даваха разписки. А което запазваше, биваше изяждано или от хората, или от Огъста, или бе заделяно за посев.
Докато копаеше с мотиката или застанала на четири крака, плевеше, Кити понякога си мислеше, че времето на остров Норфолк наистина е чудно — меко, топло, слънцето не напичаше. И тъкмо когато растенията започнеха да изсъхват от безводието, през нощта се изсипваше пороен дъжд, макар че на заранта пак беше ясно и слънчево. Не, остров Норфолк не бе изместил от сърцето й любимия Кент, но и това местенце си беше вълшебно. Дъждовни нощи, слънчеви дни — като в приказките.
Някои от познатите й от „Лейди Джулиана“ се бяха събрали с приятели на Ричард. Хлебарят на селището Арън Дейвис беше подслонил Мери Бейтман и детето й. Джордж Гест си беше избрал осемнайсетгодишната Мери Уокър, която Кити познаваше добре и беше харесвала, макар да долавяше у момичето нещо странно, сякаш все някой ден то щеше да полудее. Едуард Ризби и Ан Гибсън бяха много щастливи заедно и смятаха да се оженят веднага щом на острова дойдеше човек, упълномощен да извършва венчавки. И тези жени, и Оливия идваха на гости на Кити и тя бе неописуемо доволна, че може да им предложи по чашка чай със захар в него. И Мери Бейтман, и Ан Гибсън чакаха деца, Мери Уокър, чието невръстно момиченце Сара Лий вече беше проходило, също износваше първата си рожба от Джордж Гест. Само Кити Кларк не очакваше да ражда.
Риба нямаше. Скутерът на „Сириус“, който би могъл да отиде отвъд лагуната, за да налови риба, се бе разбил на трески, докато беше прекарвал шест каторжнички от „Сюрприз“, едната с дете. Гребците се бяха удавили, както и мъжът, скочил да ги спасява. Сред трите жени, успели да се спасят, беше и майката на детето. И така, малкото риба, която от дъжд на вятър хващаха с плоскодънката, отиваше за офицерите и пехотинците, а за моряците от „Сириус“ и каторжничките не оставаше нищичко. „Юстиниан“ обаче беше докарал и растения, включително бамбук, от който и Ричард получи коренче — някой ден то щеше да порасне достатъчно, та да си направи дръжки за въдици. С влакната без дръжки не се хващаше почти нищо от скалите.
На Шарлотина нива настана голяма суматоха — синорите там бяха обозначени със стеблата от пълзящото растение и бодливия храст и една от оградите случайно се подпалила, а после огънят се прехвърлил и върху зрялата царевица. Отпърво селището Сидни чу, че царевицата е изгоряла до шушка, но лейтенант Кларк, който хукна презглава към пожара, се върна да докладва на сломения майор Рос, че са били опожарени само осем декара — благодарение на огромните усилия на каторжничките, угасили пламъците. Лейтенант Кларк бе толкова признателен на ония проклетии — леките жени от Шарлотина нива, че отпусна на всички по чифт обуща от Държавния резерв.
На Дарси Уентуърт бе наредено да се засели заедно с любовницата си Катерин Краули и невръстния Уилям Чарлс на Шарлотина нива веднага щом му вдигнат къща там — той бе назначен за интендант и за лекар на Шарлотина нива. В задълженията му като лекар влизаше какво ли не, като се почне от израждането на бебетата и се стигне до това да решава дали някой каторжник, наказан с камшици на голо, ще издържи още удари. Ако провинилата се беше жена, Уентуърт проявяваше снизхождение за разлика от лейтенант Кларк, който презираше жените на Шарлотина нива и ако зависеше от него, щеше да нареди на Ричардсън да млати клетницата с все сила.
