„Колко хубаво им е да са заедно! — помисли Кити. Съзнаваше го, защото покрай преживелиците и изпитанията беше съзряла. — Ние сме нова порода англичани и каквото и да предприемем оттук нататък, то ще бъде повлияно от факта, че сме изселени тук, защото по-добрите от нас не са ни искали до себе си. По-добрите, които изобщо не са по-добри и не виждат по-далеч от носа си.“ Изневиделица тя си даде сметка, че никой от тези изселници няма да се върне в Англия. Те вече не уважаваха своята родина. Това място се бе превърнало в техен дом.
Ами тя? Никога досега не бе идвала край морето, затова седна, обхвана с ръце коленете си, облегна брадичка върху тях и се загледа в рифа, невидим под бухналата пяна, плъзнала навред на бели шлейфове. Не че беше сляпа за тази невероятна красота, тя обаче не я привличаше. За нея истински красиви бяха Елтам, голямата, зидана от камък къща с прозорци с перденца и с нацъфтели розови и бели рози, градинката, пълна с кученца, шибой, кандилки, теменужки, попадийно семе, кокичета, нарциси, ябълковите дървета, тисовете, буковете, зелените пасища, рунтавите бели агънца, брезите и брястовете. О, как само ухаеше цветната градина на баща й! В нея имаше някаква смиреност, ведрост, замечтаност, изместваща на заден план всяка човешка дейност и начинание. Докато хубостта на остров Норфолк бе някак чужда, дива и необуздана. Тя сякаш плашеше и смазваше хората. Докато красотата на Елтам ги омагьосваше.
Кити вдигна очи, видя, че Стивън я гледа, и поруменя до алено. Той се сепна и веднага премести поглед към рифа. „О, Стивън! Защо не искаш да ме обикнеш? Стига да ме обичаше, Ричард щеше да ме пусне — сигурна съм. Животът му не се върти около мен. Премести ме в друга стая и дори се залоства, но не защото се опитвам да го прелъстя — ако го правех, щеше да залоства вратата откъм моята страна. А за да не ме допуска до дома си. За да си мисли, че мен ме няма. Защо, Стивън, не искаш да ме обикнеш — виж само колко много те обичам аз! Иде ми се да обсипя с целувки милото ти лице, да го стисна между дланите си и да се усмихна в очите ти, да видя как любовта ми сияе в тяхната синева точно както слънцето — в небето над остров Норфолк. Защо не ме обичаш?“
Събраха багажа и си тръгваха от излета веднага щом слънцето престана да напича, а децата се умориха и взеха да хленчат. По пътя се разделяха с едно или друго семейство. Ричард и Кити се запътиха към къщи със своя пай от останалата храна и последните, с които се сбогуваха, бяха Нат и Оливия. Оливия наскоро беше родила момченца — Уилям, и сестричките му близначките, бяха неописуемо горди с него. Какви прекрасни хора!
— Хареса ли ти първата антиподна Коледа? — попита Ричард.
— Не разбрах каква Коледа, но ми хареса, много!
— Антиподна. Така се казват двата противоположни края на света — антиподи. Идва от една гръцка дума, означава нещо като обърнат с краката в противоположната посока.
Слънцето се беше скрило зад хълмовете на запад, четирите декара на Ричард тънеха в черна студена сянка.
— Искаш ли да наклада огъня?
— Не, ще си лягам — отвърна някак тъжно Кити. Все още бе погълната от Стивън и как той й обърна гръб и я отблъсна.
Мислеше си, че знае защо — защото е плоска като дъска, макар с радост да забелязваше, че е понапълняла и гърдите й се наливат като на другите, кръстчето й е тънко-претънко, а бедрата — приятно заоблени.
— Затвори очи и протегни ръка, Кити.
Тя се подчини и усети в дланта си нещо малко и квадратно. Отвори очи и що да види: кутийка! Вдигна с разтреперани пръсти капачето и съгледа вътре златно герданче.
— Ричард!
— Честита Коледа! — усмихна се той.
Младата жена обви ръце около врата му и долепи страна до неговата, сетне, плисната от признателност и радост, го целуна по устата. За миг той застина, после я хвана за кръстчето и отвърна на целувката, преобразила признателността в нещо съвсем различно. Беше прекалено умен, за да храни напразни надежди, и се задоволи да усети вкуса на меките й устни. Кити нито се дръпна, нито възрази, обратното, притисна се още по-силно до Ричард. По тялото й плъзна сладостна тръпка, младата жена забрави за себе си и Стивън и се остави във властта на целувката с мисълта — доколкото изобщо бе способна да мисли, — че първата истинска целувка в живота й е приказно, небивало изживяване, а Ричард Морган е по-интересен, отколкото си е давала сметка.
Той я пусна внезапно и излезе навън, след миг се чу секирата. Кити продължи да стои, окъпана в отражението на последните слънчеви лъчи, сетне си спомни за Стивън и се почувства гузна. Виж я ти нея, да се целува като невидяла с Ричард, при положение че е влюбена в Стивън! В очите й избиха сълзи, тя се шмугна в стаята си, седна на крайчеца на леглото и се разрида беззвучно.
Но кутийката със златното герданче бе останала в ръката й — щом сълзите изсъхнаха, Кити извади украшението и си го сложи, решена, следващия път, когато иде да се окъпе във вира, да се огледа във водата. Колко мил беше Ричард! И защо ли дълбоко в себе си Кити не искаше той да я пуска да си тръгне?
