Когато баща му си тръгна, Ли Юан стана и облече робата си, после прекоси стаята и застана до прозореца, гледайки осветената от луната градина. Както каза баща му, с тази смърт Седмината бяха станали много по-слаби. И все пак Ван Хсиен беше стар човек. Много стар. Този или някой друг ден щяха да се изправят лице в лице с последиците от неговата смърт, така че защо не сега? Ван Та-хун беше слаб и глупав, това беше вярно, но имаше още шестима други тангове, които да го водят и направляват. Нали в това беше силата на Седмината? Там, където един падне, ще се изправят Седмината. Така беше. Така щеше да е винаги.
Той се обърна и сведе поглед. Там, на ниската маса до прозореца, лежеше лъкът му, изящните му извивки сребрееха на лунната светлина. Наведе се и го вдигна, допирайки за момент до бузата си хладната замъглена дървена повърхност. След това внезапно го завъртя, лъкът внезапно се озова на кръста му, тетивата бе изпъната, сякаш готова да пусне стрелата.
Той потрепери, после, поглеждайки назад, почувства, че все още расте.
Дълго време не беше мислил за това, но сега мисълта ясно се открои в съзнанието му, паметта му беше като стрела, пусната назад в годините. Той се видя осемгодишен и как седи до Фей Йен на ливадата край езерото. Можеше да усети слабия, сладък мирис на жасмина, да види бледото кремаво на ръкава й, да почувства още веднъж тръпката, която премина през него, когато тя в движение леко докосна коленете му. Срещу тях седеше брат му, Хан Чин, обутите му в ботуши крака напомняха на две млади фиданки, вкоренени в земята, ръцете му уверено почиваха върху коленете му.
Ван Со-леян… Да, сега си спомни. На Фей Йен й бяха разказвали за Ван Со-леян — как го хванали в леглото на баща му. Бил на десет години. Само на десет години, а вече хванат с момиче в леглото на баща си!
Ли Юан се намръщи, после преглътна. Устата му внезапно беше пресъхнала от спомена за това, как Фей Йен се бе смяла — не шокирана, а развеселена от историята. Спомни си как бавно се беше опипала, как бе погледнала в пазвата си, преди да повдигне подканващо вежди и да накара Хан да избухне в смях. Фей Йен. Жената на брат му. А сега — негова годеница. Жената, която ще е негова съпруга само след седмици.
А Ван Со-леян? Да, всичко това имаше някакъв смисъл. Спомни си как Ван Хсиен беше осъдил на заточение най-малкия си син, бе го изпратил в немилост в плаващия си дворец, отдалечен на 100 000
Ли Юан погледна към лъка, който държеше в ръцете си, и силно потрепери. Този ден, прекаран с Фей Йен. Това беше денят, когато беше проведено състезанието по стрелба с лък — денят, когато тя беше позволила на брат му да спечели. И само два дена по-късно Хан Чин бе мъртъв, а тя — вдовица.
Той потръпна, после я видя как се усмихва и наклонява главата си, показвайки малките си, съвършени зъби. И се по-чуди.
Сун Ли Хуа, вътрешният шамбелан, стоеше до вратата и наблюдаваше как лекарите правят оглед на тялото. Той вече бе дал показания, седнал под светлините на камерите на службата за сигурност, докато мониторите изследваха виталното му тяло в търсене на някакви симптоми, показващи вероятни отклонения. Беше преминал през този тест и сега само едно нещо стоеше между него и успеха.
Видя ги как тихо обсъждат нещо помежду си, после Фишер се обърна и тръгна към него.
— Изследването е готово, управителю Сун — каза той с лек поклон. —
— Не се и съмнявах — отговори Сун, позволявайки в гласа му да се появи нотка на възмущение. — Доктор Юе е доверен служител. Той е служил на танга повече от четирийсет години.
— Разбирам. И все пак хората могат да бъдат купени, нали?
Фишер леко се усмихна, после отново се поклони и веднага напусна стаята.
Сун го наблюдаваше как излиза.
Обърна се и тръгна към лекарите, които бяха заети с работата си. Единият прикрепяше главата на танга, докато вторият внимателно разглеждаше мястото, където бе отрязано ухото. Щяха да направят нови уши от собствения му генетичен материал, тъй като тангът трябваше да бъде погребан цял. Но къде бяха отишли истинските, засега нямаше никаква следа, точно както нямаше следа от Фу или Чай.
Мистерия…
