Чу — „държава“; тук име на игра на карти, основаваща се на държавната политика на Чун Куо.
Чу — запад.
Чун — порцеланова чаша за ча, обикновено с капаче.
Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли, или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.
Шан — юг.
Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ (хсиан шен) под тях и от джентълмените (чун цу) над тях.
Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. В един юан има сто фен (цента).
Юе лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)
Ян — „мъжкият принцип“ на китайската космология, който заедно със своята допълваща го противоположност, женския ин, образува тай чи, произлизащ от самата Първичност.
<p>Благодарности</p>Още веднъж трябва да благодаря на всички онези, които четоха и критикуваха частите на „СЧУПЕНОТО КОЛЕЛО“ по време на дългото му раждане. На редакторите ми — Ник Сейърс, Брайън Дефиоре, Джон Пиърс и Алиса Даймънд — за търпението им, както и за ентусиазма им; на приятелите ми от писателския блок: Крие Еванс, Дейвид Гарнет, Роб Холдсток, Гари Килуърт, Боби Ламинг и Лиза Тътъл; на Анди Сойер за „външната гледна точка“, когато беше най-необходима, и както винаги на верния ми помощник и първи критик Брайън Грифин, задето ме държеше в правия път.
Благодаря и на Роб Картър, Ричи Смит, Пол Буги, Майк Кобли, Линда Шонеси, Сюзан и момичетата (Джесика, Ейми и малката Джорджия) и на И. и лунатиците (от Кентърбъри), които поддържаха духа ми по време на дългото, самотно писане на това. И на „баба и дядо“ Дейзи и Пърси Аудот, че помагаха, когато нещата не вървяха… и че правеха чая!
И накрая благодаря на „Магма“, „Ай кю“ и „Кардиакс“ за аудиоосигуряването на това нещо.
