За известно време равнината беше притихнала и безмълвна. После от юг се чу звук на приближаващ се кораб — притъпеният рев на моторите му слабо се разнасяше сред разредената атмосфера. След миг той се приближи, движейки се по продължение на тръбопровода. Помпената станция на Фен Шу беше там горе, на известно разстояние пред него — малък оазис сред съществуващата от милиарди години стерилност на Марсианската пустиня, забележима дори и при такава отдалеченост по малкия спирално навит облак като синьо-бяло петно върху съвършеното розово на небето.
Рапортът бе пристигнал преди по-малко от час — непотвърдено съобщение, според което един неупълномощен от никого кораб е бил примамен и потопен в Морето на божествените царе на осемдесет
Кар гледаше през черния филтър на разположения в пилотската кабина екран към простиращия се под тях неравен терен и съзнаваше, че след осеммесечното бродене из тази малка планета в търсене на някаква следа от човек той вероятно вече се приближава към края на това дирене.
Отначало си мислеше, че това място е отвратително. Горчивият студ, разредената, неестествена атмосфера, близостта на хоризонта, всепроникващата червенина. През първите няколко седмици се чувстваше доста зле — въпреки великолепното усещане, породено от намаляването на телесното му тегло с повече от шейсет процента поради по-малката повърхностна гравитация на Марс. Хан, офицерът от службата за сигурност, който беше негов домакин, му бе казал, че е съвсем естествено да се чувства по този начин — аклиматизацията на Марс изискваше известно време. За малко се бе позачудил дали тази студена, негостоприемна планета няма да се превърне в последното му жилище. Сега обаче съжаляваше, че нещата отиват към края си. Беше се научил да обича суровото величие на Марс. Осем месеца. Това беше малко повече от един тукашен сезон.
Когато корабът се приближи, той нареди на пилота да кръжи около станцията на разстояние две
Петте огромни комина на атмосферния генератор се извисяваха над малката колония и бълваха също толкова огромни облаци богат на кислород въздух, изпращайки ги в разредената и студена атмосфера. Разпръснатите на големи разстояния една от друга сгради на лежащата под тях колония бяха обвити в зеленина — предимно мъх, който можеше да оцелее при екстремните температури на марсианската нощ. Извън този участък червените пясъци бяха оградени от лед, който образуваше широк, неравномерен бял пръстен, очертаващ края на станцията. Самият генератор се намираше дълбоко под повърхността, неговите разклонения се простираха към ядрото на планетата като корени, черпейки оттам енергия. Подобно на останалите трийсет генератора, пръснати по повърхността на планетата, и този беше изпомпвал кислород в небето на Марс в продължение на повече от сто и петдесет години. Но дори и при тези обстоятелства щяха да минат векове, докато на Марс отново се създаде подходяща атмосфера.
Кар направи пълен кръг над колонията, за да изучи обстановката. Четири кораба бяха разположени на изток от тръбопровода сред открито пространство, намиращо се между няколко ниски сгради. На пръв поглед полуосветени, те сякаш представляваха неделимо цяло — съвкупност от сенки. Когато обаче погледна през военния бинокъл, успя да различи индивидуалната им маркировка. Единият кораб принадлежеше на колонията, другите два — на разположената на север от Кан Куа служба за сигурност. Четвъртият нямаше отличителен знак. Беше малък, предназначен за екипаж от четирима души кораб с форма, каквато той никога досега не беше виждал на Марс.
Наведе се напред, набра днешния осигурителен код и отново се облегна назад в очакване. След секунда кодът се върна обратно, надлежно коригиран и допълнен.
Кар отдели известно време, за да асимилира и подреди информацията, после кимна.
— Добре. Кацни на разстояние
Младият пилот кимна и меко приземи кораба в южния край на колонията. Докато се обличаше, Кар седеше вътре и наблюдаваше колонията, търсейки някакъв знак, който да му покаже дали това не беше капан.
— Готов ли си?
Младежът кимна.
— Добре. Чакай тук. Няма да се бавя.
Кар си пое дъх, след това отвори шлюза. Щом скочи от кораба, системите в екипировката му веднага реагираха на внезапните промени в температурата и налягането. Навън беше студено. Достатъчно студено, за да причини смъртта на човек, оставен без екипировка.
