Счупеното колело полностью

И това тук беше центърът на всичко. Мястото, където се беше развил великият план на Амос. Ето защо беше скрито в Средните нива. Ето защо охраната беше толкова засилена отвън и толкова хлабава вътре. Никой друг не идваше тук. Никой освен жените от семейство Шепърд. За да бъдат тествани и когато времето се окажеше подходящо и схемата го изискваше, да получат децата на Амос, имплантирани в утробите им. Нищо чудно, че Тун Тан се обърка, когато го видя тук.

Обърна се, като чу вратата да се плъзга зад него.

Беше Тун Тан.

— Какво, по дяволите…? — започна консултантът, после замълча, когато видя отворената папка върху чекмеджето пред Бен. Преглътна. — Вие не трябва да сте тук, ши Шепърд.

Бен се засмя.

— Не, не трябва. Но съм тук.

Мъжът направи крачка към него, след това спря намръщен, опитваше се, без да пита, да разбере колко знае Бен.

— Ако си тръгнете сега…

— Разбира се. Видях всичко, което трябваше да видя.

Лицето на хана се изкриви.

— Вие не разбирате…

Бен поклати глава.

— Съвсем не, Тун Тан. Вижте, аз знаех. Знаел съм го от известно време. Но не и как. Нито къде. Всичко това… — посочи папките. — Това просто потвърждава нещата за мене.

— Знаехте? — Тун Тан се засмя и поклати глава. — Знаехте какво, ши Шепърд? Няма какво да се знае.

— Както обичате, Тун Тан.

Видя движението в очите на мъжа — оценка и преоценка. След това Тун Тан кимна неохотно.

— Не е трябвало да виждате нищо от това. Защото…

— Защото държите мъжете от семейство Шепърд далеч оттук — усмихна се Бен. — Мъдро. За да изглежда всичко неважно. Женска работа. Но старият Амос не беше съвсем не на място тук, нали?

— Моля?

Бен поклати глава. Не, Тун Тан не знаеше нищо за това, колко последователен е можел да бъде Амос, когато го е искал. Старият град беше пример за това, изпълнен до съвсем последния детайл. Но това… В известен смисъл това беше разочароващо. Беше почти така, сякаш…

Засмя се — за първи път обмисляше идеята сериозно. Ами ако Амос е искал някой от тях да открие всичко това? Ами и ако и това също беше част от плана? Нещо като тест?

Колкото повече си мислеше за това, толкова повече намираше смисъл. Оградената стара къща, тайната стая, затворената градина, изгубеният дневник. Нищо от това не беше действително необходимо — освен ако не трябваше да подействат като ключове — врати, през които трябва да се мине, докато се отвори последната врата, докато се направи окончателното разкритие. Не. Човек не запазва онова, което иска да скрие. Той го разрушава. А тук…

А тук той се беше натъкнал на това случайно. Идването тук не беше негова работа, а на Мег. Освен ако…

Тя беше дошла по-рано. Защо? Каква причина можеше да е имала, за да го стори? Една седмица. Със сигурност не би имало някакво значение.

Тун Тан все още се взираше в него.

— Поставяте ме в невъзможна ситуация, ши Шепърд.

— И защо така, ши Тун? Помислете за това. Не можете да изтриете онова, което видях, нито което зная. Не и без да ме унищожите. А и не можете да го направите — той се засмя. — В края на краищата нали всичко това тук е посветено на възпроизводството? Нямате друга функция.

Тун Тан наведе глава.

— Дори и така…

Бен го прекъсна.

— Не е необходимо да казвате нищо, Тун Тан. Дори не и че съм бил тук. От своя страна аз ще се държа така, сякаш това място не е съществувало и не съществува. Разбирате ли ме? — приближи се по-близо до хана, със силата на волята си го принуди да вдигне поглед и да срещне очите му. — Никога не съм бил тук, Тун Тан. И този разговор… никога не се е състоял.

Тун Тан преглътна, изведнъж осъзнал харизматичната сила на младия мъж пред него, след това кимна.

— Добре. Тогава отивам да видя сестра си. Тя е като мене. Не й харесва да я карат да чака. Но вие го знаете, нали, Тун Тан? От всички хора вие най-добре трябва да знаете колко си приличаме ние от семейство Шепърд.

Мег седеше срещу Бен в седана и го наблюдаваше. Не беше проронил дума, откакто бяха излезли от клиниката. Беше по дирите на нещо. Видяла го бе да разговаря с Тун Тан, когато се беше върнал за нея. Когато го бе запитала, Бен отрече да се е случило нещо между него и Тун Тан, но тя разбра, че лъже. Двамата не бяха съгласни за нещо. Нещо важно, защото Бен все още се тревожеше за него.

Опита отново.

— Има ли нещо общо с мене?

Той вдигна поглед към нея и се усмихна.

— Не се предаваш, нали?

Усмихна се и тя.

— Не и когато те засяга тебе.

Той се наведе напред и взе ръцете й в своите.

— Няма нищо. Наистина, сестричке. Ако беше важно, щях да ти кажа. Честно.

Тя се разсмя.

— Това няма смисъл, Бен. Ако не е важно, тогава няма причина да не ми го кажеш. А ако е — е, казваш, че би го споделил с мене. Тогава защо просто не ми кажеш, за да млъкна.

Той сви рамене.

— Добре. Ще ти кажа за какво си мислех. Мислех си за едно момиче, което срещнах тук. Момиче на име Катрин. Трябваше да се срещна с нея преди два часа, но тя вероятно вече ме е отписала!

Мег сведе поглед, станала изведнъж много кротка.

— Момиче?

Той нежно й стисна ръцете.

— Моя приятелка. Помага ми за работата.

Мег вдигна поглед към него.