— И ти говориш като него. С гатанки.
— Това е просто защото за нас думите означават различни неща — обади се Бен и се облегна назад — тилът му се опираше о стената на сепарето. Беше коментар, който изглежда изключваше Катрин, и Мег видя как тя му хвърли бърз поглед, очевидно засегната.
Мег извърна очи, стомахът й се сви от внезапен хлад. Беше повече от любов. Повече от обикновено желание. Момичето беше обсебено от Бен. Когато отново погледна към Бен, в главата й ясно се беше оформила една дума:
— Думите са само думи — каза тя, обърна се и се усмихна на момичето, като се пресегна да хване и да задържи ръката й. — Да не правим кой знае какъв голям проблем от тях.
Шест часа по-късно Катрин приключи с увиването на подаръка, после изправи платното до вратата. Свършила това, си взе душ, след това се облече и гримира. Довечера щеше да го изведе. Сам, ако беше възможно; но и със сестра му, ако беше необходимо. За момент остана там, разглеждайки се във високото цяла стена огледало. Беше облечена в тъмнозелена, свободно падаща рокля, пристегната в кръста с колан. Усмихна се, доволна от онова, което видя — знаеше, че на Бен ще му хареса, — после погледна надолу, докосна с език горните си зъби и си спомни.
Този следобед беше дошла картичка. От Сергей. Сбита, горчива бележчица, пълна с отхвърляне и обвинения в предателство. Заболя я, когато това върна назад всичко, което беше изстрадала през тези последни няколко седмици. Но й донесе и успокоение. Връзката й със Сергей нямаше да може да просъществува. Той се беше опитал да я притежава, да я откъсне от самата нея.
Потрепери. Е, сега с това беше свършено. Сблъсъкът му с Бен се беше оказал неминуем и в известен смисъл необходим. Беше я принудил да избира. Сергей принадлежеше на миналото й. Сега съдбата й беше свързана с Бен.
„Светкавицата“ я поведе на север през суетнята на ранната вечер. Минаваше седем, когато стигна до терминала в края на Града. Оттам взе трамвая — шест спирки на изток, после още две на север. Там се поколеба, чудейки се трябва ли да му се обади и да му каже, че идва, после се отказа. Щеше да му даде по-малко възможности да се извинява. Сега имаше свой собствен ключ — щеше да го изненада.
С пакет под мишница взе асансьора до неговото ниво. Пакетът тежеше и тя копнееше да го остави на земята. Вътре го облегна на стената на дрешника, докато сваляше пелерината си. Ароматът на изкипяло кафе изпълваше апартамента. С усмивка влезе в кухнята — надяваше се да го намери там.
Кухнята беше празна. Остана там за момент, заслушана в звуците в апартамента, после продължи. В дневната нямаше никого. На масата стояха две празни чаши. За момент се огледа намръщена — реши, че е сгрешила и те са излезли. После си спомни за кафето.
Прекоси стаята и се изправи там с ръка, леко облегната на вратата; заслуша се. Нищо. Или почти нищо. Ако се напрегнеше, можеше едва-едва да чуе дишане.
Опита вратата. Беше отключена. Премести панела, плъзна го бавно назад; сега сърцето й биеше, ръцете й започваха да треперят.
В стаята беше дяволски тъмно. Когато отмести панела назад, светлина от дневната заструи сред мрака и го разкъса. Веднага видя, че рамката е преместена от средата на стаята; беше избутана настрани, разкривайки единствено откритото пространство на килима и края на леглото.
Влезе вътре и сега го чуваше ясно — равномерно дишане. Първо й се стори само едно, но после различи удвоеността му. Намръщи се и се приближи, взирайки се сред мрака.
Шепнеше.
— Бен? Бен…? Аз съм. Катрин.
Коленичи, пресегна се да го докосне, но после рязко отдръпна ръката си. Косата…
Момичето се претърколи и вдигна поглед към нея — очите й бяха тъмни, разфокусирани от съня. Бен сумтеше меко до нея и се сгуши по-близо, дясната му ръка беше преметната през стомаха й, а дланта почиваше на гърдите й.
Дъхът й заседна в гърлото.
Мег въздъхна, после се обърна с лице към другото момиче.
— Бен? — запита дремливо; още не беше се събудила, когато една ръка мързеливо се плъзна към тъмните косъмчета на пола й.
Катрин се изправи, силата й внезапно я беше напуснала; от устните й изскочи слаб стон на болка. Сега успя да различи как бяха преплетени крайниците им, как блестяха телата им от потта на правената любов.
— Аз… — започна тя, но думите й се връщаха обратно. Нямаше какво повече да се каже. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се измъкне и да се опита да живее с онова, което беше видяла. Започна бавно да се оттегля.
Мег леко повдигна глава.
— Бен?
Катрин отметна глава назад, сякаш не можеше да я контролира, и я халоса в панела отзад. След това се обърна и се засуети с вратата; препъна се — вън на острата светлина в дневната — после падна върху масата. Полетя надолу, събори празните чаши, после остана легнала за момент, с чело, притиснато към крака на масата.
