Куан ин — богинята на милосърдието. Първоначално будистки бодхисатва, Авалокитешвара (преведено на хан като „Този, който слуша звуците на света“ или „Куан ин“), китайците объркват добре развитата гръд на светеца с женски гърди и от IX век обожават богинята Куан ин. Изображенията на Куан ин обикновено я представят като източна Мадона, държаща дете в ръцете си. Понякога в нея виждат и съпругата на Куан Кун, китайския бог на войната.
Куай — съкращение от куай тао, „остър нож“ или „бърз нож“. Може и да означава да си остър или бърз (като нож). Асоциативно значение е „буца пръст“. Тук се използва за означаване на класа бойци под Мрежата, чиито способности и самодисциплина ги отличават от обикновените наемници.
Куо-ю — мандарин, езикът, говорен в най-голямата част от континентален Китай. Известен още и като куан хуа и пай хуа.
Лао джен — „старец“ (също и вен); обикновено се използва като израз на уважение.
Ли — китайска „миля“, приблизително половин километър или една трета от милята. До 1949 г., когато в Китай са адаптирани мерките, ли може да варира на различните места.
Муй цай — сведено в Кантон до „моой-джай“. Може да означава или „малка сестра“, или „робиня“, но най-често, както е тук, последното. Други понятия на мандарин, използвани да назоват същия статус, са пей-ну и яту. Технически робството на момичето изисква законно подписан документ за предаване срещу парична сума.
Ну ши — неомъжена жена; понятието е адекватно на „госпожица“.
Пай пи — „стоте писалки“; понятие, използвано за експерименти с изкуствена реалност и преименувано Черупки от Бен Шепърд.
Пау — проста дълга дреха, носена от мъже.
Пин — изток.
Пин тяо — изравнявам; смъквам надолу или правя плосък.
Пи па — четириструнна лютня, използвана в традиционната китайска музика.
По — „животинската душа“, която след смъртта остава в гробницата с тялото и се храни от носеното на гроба. По се разлага с трупа, потъва надолу в подземния свят (под Жълтите извори), където продължава по някакъв начин съществуването си като сянка. Вярва се, че по започва да съществува от момента на раждането (вж. и хун).
Ту чи — Glicine max, или черни соеви зърна, използвани в китайското билколечение срещу безсъние.
Тян фан — буквално „заемам мястото на мъртвата съпруга“; използва се да означи издигането на наложница до по-уважаваната позиция на съпруга.
Уей чи — „обкръжаващата игра“, известна по-често на Запад с японското си име „Го“. Смята се, че тази игра е измислена от легендарния китайски император Яо през 2350 г. пр.н.е., за да тренира ума на сина си, Тан Чу, и да го научи да мисли като император.
Фу джен — „мадам“; тук е използвано като антоним на тай тай — „госпожа“.
Хей — буквално „черен“ — китайската пиктограма за това представлява мъж, покрит с цветовете на войната и с татуировки. Тук се отнася до генетично създадените („Джен Син“) получовеци, използвани като щурмоваци за потушаване на въстания по долните нива.
Хо йе — Nelumbo nucifera, или лотос, чиито семена се използват в китайското билколечение срещу безсъние.
Хсиао джен — „човечец/хорица“. В книга XIV на „Диалекти“ Конфуций пише: „Джентълменът преминава през онова, което е горе над него; човечецът — през онова, което е долу под него.“ Разликата между „джентълмен“ (чун цу) и „човечец“ (хсиао джен), погрешна още по времето на Конфуций, е не по-малко значима в социалната перспектива на Чун Куо.
Хсиао чие — „госпожица“ или „неомъжена жена“; алтернатива на ну ши.
Хсиен — исторически административен район с променливи размери. Тук понятието се използва за означаване на съвсем специфична административна единица, състояща се от десет пирамиди (всяка пирамида пък се състои от десет палуби). Палубата е шестограмна единица за живеене от десет нива в диаметър две ли, или приблизително един километър. Пирамидата може да се представи като вертикална пчелна клетка в огромния кошер на Града.
Хун — „по-високата душа“ или духовната душа, която, както вярват китайците, се възнася на небето след смъртта, присъединява се към Шан Ти, върховния предтеча, и живее в двора му завинаги. Вярва се, че хун влиза в съществото в момента на зачатието (вж. и по).
Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали са търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са били ограбвани китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“.
Цу — север.
Ча — чай
Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14.4 инча, или 37 сантиметра.
Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.
Чи пао — роба от една част, обикновено без ръкави, носена от жените.
