Счупеното колело полностью

Транскрипцията на стандартния мандарин с европейска азбука се постига за първи път през XVII в. от италианеца Матео Рици, създал и ръководил първата йезуитска мисия в Китай от 1583 до смъртта си през 1610 г. Оттогава са били правени няколко дузини опити да се редуцират оригиналните китайски звукове, представени от десетки хиляди отделни пиктограми, в ясно разбираема фонетика за използване от Запада. Дълго време обаче доминират три системи — онези, използвани от трите най-големи западни сили, борещи се през XIX в. за влияние в корумпираната и разпадаща се Китайска империя: Великобритания, Франция и Германия. Тези системи са „Уейд-Джайлс“ (във Великобритания и Америка; понякога известна като системата „Уейд“), „Лекол франсе дьо л’екстрем ориент“ (във Франция) и „Лесинг“ (в Германия).

Но от 1958 г. самите китайци търсят начини да създадат една-единствена фонетична форма, основана на германската система, която наричат ханю пинджин фанган (Схема за китайска фонетична азбука), известна по-често като пинджин; пинджин се използва във всички чуждоезични книги, издадени в Китай от 1-ви януари 1979 г., както и се преподава в училище наред със стандартните китайски знакове. За това произведение обаче аз избрах да използвам по-старата и за моя разум далеч по-елегантна система за транскрипция „Уейд-Джайлс“ (в модифицирана форма). За вече привикналите към по-твърдите форми на пинджин по-долната таблица може да послужи като основно ръководство по транскрипция; първо е „Уейд-Джайлс“, после — пинджин:

п — б ч’ — к

ц’ — с дж — р

ч’ — ч т’ — т

т’ — д ХС-КС

К — Г Ц — 3

ч — дж ч — ж

Надявам се ефектът да е изобразяването на по-меката, по-поетична страна на оригиналния мандарин, който е увреден, по мое мнение, от модерния пинджин.

Преводите на „Импромптю“ от Мен Чао и на „стихотворението без заглавие“ от Ли Шан-Ин са дело на А. С. Грейъм в превъзходните му „СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДНИЯ ТАНГ“, издадени от Пенгуин букс, Лондон, 1965 г.

Преводът на „На Ли Чиен“ от По Чу-И е на Артър Уейли в „КИТАЙСКИ ПОЕМИ“, издание на Джордж Алън & Ънуин, Лондон, 1946 г.

Преводът на „Две бели гъски“ от Ву Ман-юан (песента на Фей Йен в Глава седма) е на Ан Бирел в „НОВИ ПЕСНИ ОТ НЕФРИТОВАТА ТЕРАСА. Антология на ранната китайска любовна поезия“, издадена от Джордж Алън & Ънуин, Лондон, 1982 г.

Цитатите от „ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА“ на Сун Цу са в превод на Самюел Б. Грифит, издание на Оксфорд юнивърсити прес, 1963 г.

Цитатът от „ТВОРЧЕСКИЯТ АКТ“ на Артур Кьостлер е от изданието на Хъчинсън & Ко, публикувано в Лондон, 1969 г., и е препечатан с тяхно позволение.

Преводите на произведенията на Ницше са на Р. Дж. Холингдейл и са взети от следните томове: „ТЪЙ РЕЧЕ ЗАРАТУСТРА (Книга за всички и никого)“, издадена от Пенгуин букс, Лондон, 1961 г.; „ОТВЪД ДОБРОТО И ЗЛОТО (Прелюдия към философията на бъдещето)“, издание на Пенгуин букс, Лондон, 1973 г.; „ЕССЕ НОМО (Как човек става онова, което е)“, издадена от Пенгуин букс, Лондон, 1979 г.

„Баварски тинтяви“ на Д. X. Лоурънс може да бъде намерена в „ПОСЛЕДНИ СТИХОТВОРЕНИЯ“ (1932), но вариантът тук е взет от предишно издание на поемата.

Прекрасната рецепта за „Пролетното вино Ян Сен“, спомената в Глава първа, може да намерите на стр. 163 на „КИТАЙСКА БИЛКОВА МЕДИЦИНА“ от Даниел П. Райд, издание на Торсънс, Лондон, 1987 г.

Играта на уей чи, споменавана в този том, случайно е по-известна с японското си име го и е не само най-старата игра на света, но и най-елегантната.

Дейвид Уингроув, април 1990 г.

Повечето от понятията на мандарин в текста са обяснени в контекста. Тъй като няколко са използвани по-често обаче, реших, че е най-добре да дам кратко обяснение.

Ай я! — често възклицание, изразяващо изненада или слисване.

Ама — домашна прислужница.

Кан — китайската камина, служеща и като фурна, и през студените зими за платформа за спане.

Кан пей! — „добро здраве“ или „наздраве“ — тост.

Кан хси — император от династията Чин (или Манчу), чието дълго царуване (1662–1722) се смята за златен век за изкуството на порцелана. Глазираната в лавандулово купа в „Звукът на нефрита“ обаче не е кан хси, а Чун чу от периода Сун (960–1127) и се смята за едно от най-красивите (и редки) произведения на китайския порцелан.

Као лян — силен китайски алкохол.

Ко мин — „революционен“. „Тиен Мин“ е Мандатът на небето, предаден, както се приема, от Шан Ти, върховния предтеча, на земния му съдружник, императора (Хуан Ти). Този Мандат може да продължава само толкова, докато императорът е достоен за него, и въстанието срещу тирана, който наруши Мандата с липсата си на справедливост, добронамереност и честност, се смята не за престъпен, а за оправдан израз на небесния гняв. В този смисъл ко мин означава прекъсване на Мандата.