Транскрипцията на стандартния мандарин с европейска азбука се постига за първи път през XVII в. от италианеца Матео Рици, създал и ръководил първата йезуитска мисия в Китай от 1583 до смъртта си през 1610 г. Оттогава са били правени няколко дузини опити да се редуцират оригиналните китайски звукове, представени от десетки хиляди отделни пиктограми, в ясно разбираема фонетика за използване от Запада. Дълго време обаче доминират три системи — онези, използвани от трите най-големи западни сили, борещи се през XIX в. за влияние в корумпираната и разпадаща се Китайска империя: Великобритания, Франция и Германия. Тези системи са „Уейд-Джайлс“ (във Великобритания и Америка; понякога известна като системата „Уейд“), „Лекол франсе дьо л’екстрем ориент“ (във Франция) и „Лесинг“ (в Германия).
Но от 1958 г. самите китайци търсят начини да създадат една-единствена фонетична форма, основана на германската система, която наричат
п — б ч’ — к
ц’ — с дж — р
ч’ — ч т’ — т
т’ — д ХС-КС
К — Г Ц — 3
ч — дж ч — ж
Надявам се ефектът да е изобразяването на по-меката, по-поетична страна на оригиналния мандарин, който е увреден, по мое мнение, от модерния
Преводите на „Импромптю“ от Мен Чао и на „стихотворението без заглавие“ от Ли Шан-Ин са дело на А. С. Грейъм в превъзходните му „СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДНИЯ ТАНГ“, издадени от Пенгуин букс, Лондон, 1965 г.
Преводът на „На Ли Чиен“ от По Чу-И е на Артър Уейли в „КИТАЙСКИ ПОЕМИ“, издание на Джордж Алън & Ънуин, Лондон, 1946 г.
Преводът на „Две бели гъски“ от Ву Ман-юан (песента на Фей Йен в Глава седма) е на Ан Бирел в „НОВИ ПЕСНИ ОТ НЕФРИТОВАТА ТЕРАСА. Антология на ранната китайска любовна поезия“, издадена от Джордж Алън & Ънуин, Лондон, 1982 г.
Цитатите от „ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА“ на Сун Цу са в превод на Самюел Б. Грифит, издание на Оксфорд юнивърсити прес, 1963 г.
Цитатът от „ТВОРЧЕСКИЯТ АКТ“ на Артур Кьостлер е от изданието на Хъчинсън & Ко, публикувано в Лондон, 1969 г., и е препечатан с тяхно позволение.
Преводите на произведенията на Ницше са на Р. Дж. Холингдейл и са взети от следните томове: „ТЪЙ РЕЧЕ ЗАРАТУСТРА (Книга за всички и никого)“, издадена от Пенгуин букс, Лондон, 1961 г.; „ОТВЪД ДОБРОТО И ЗЛОТО (Прелюдия към философията на бъдещето)“, издание на Пенгуин букс, Лондон, 1973 г.; „ЕССЕ НОМО (Как човек става онова, което е)“, издадена от Пенгуин букс, Лондон, 1979 г.
„Баварски тинтяви“ на Д. X. Лоурънс може да бъде намерена в „ПОСЛЕДНИ СТИХОТВОРЕНИЯ“ (1932), но вариантът тук е взет от предишно издание на поемата.
Прекрасната рецепта за „Пролетното вино Ян Сен“, спомената в Глава първа, може да намерите на стр. 163 на „КИТАЙСКА БИЛКОВА МЕДИЦИНА“ от Даниел П. Райд, издание на Торсънс, Лондон, 1987 г.
Играта на
Речник на термините на мандарин
Повечето от понятията на мандарин в текста са обяснени в контекста. Тъй като няколко са използвани по-често обаче, реших, че е най-добре да дам кратко обяснение.