Тя се оказа интересна малка приказка. Която въпреки всичко говореше добре за младия Новачек. Проучването на историята на бронзовата статуйка беше разкрило, че тя навремето е принадлежала на баща му, Лубош, който е трябвало да я продаде, за да освободи под гаранция свой стар приятел. Сергей Новачек бе научил това и чувайки Хен Чан-йе да говори за нея, беше подредил нещата така, че да може да си я върне. Историята с Шепърд, изглежда, се бе оказала вторичен въпрос, пръкнал се от ревност и скърпен допълнително. Статуята беше основният подтик на действията на момчето. Според данните, то я бе върнало на баща си на шейсетия му рожден ден.
Ами бащата? Хен Ю се отпусна назад и заглади брадата си. Като много от водещите търговци в Града Лубош Новачек беше уважаван човек. Търговията му обаче беше всичко друго, само не и уважавана, защото Лубош Новачек беше посредник между определени концерни от Първо ниво и Мрежата. Недодялано се справяше и като сводник на определени босове от Триадата, действаше в тяхна полза Горе, купуваше и продаваше по тяхна заповед и получаваше комисиона си.
Човек, когото е полезно да познаваш. И той щеше да се запознае с него.
Що се отнася до Великия — онзи помпозен полуумен Фан Лян-вей — Хен си беше доставил удоволствието да го извика в министерството си и да му нареди да се откаже от опитите си да изхвърли Бен от колежа. Бе показал на Фан документа, подписан от самия танг, и го бе заплашил с бързо смъкване надолу по нивата — дори чак в Мрежата — ако до него достигне някоя дума, че Фан продължава да се занимава с това под каквато и да е форма или начин.
Да, беше изключително задоволително. Лицето на Фан представляваше прекрасна картина, когато се опита да преглътне значителната си гордост и да възприеме и изясни за себе си факта за влиянието на момчето. Почти беше получил апоплектичен удар, защото не можеше да изрази яда си.
Хен Ю се изкиска кратко, после се обърна с лице към младия си племенник.
— Нещо те забавлява ли, чичо?
— Да, Чан-йе. Една работа, която свърших по-рано. Но сега ела, искам да отнесеш тези документи вместо мен — той вдигна две от копията и му ги подаде. — Това първо копие трябва да бъде предадено направо на Чун Ху-ян и на никого другиго, а това — на Нан Хо в Тонджиян. И двамата ще те очакват.
— Това ли е всичко, чичо Ю?
Хен Ю се усмихна. Сега беше моментът за проява на великодушие.
— Не, Чан-йе. Доволен съм от начина, по който ми служи през тази последна седмица. От тази гледна точка реших да преразгледам въпроса за издръжката ти. С оглед на миналата и бъдещата ти служба като мой личен помощник ще получаваш допълнителна сума от двайсет и пет хиляди
Хен Чан-йе се поклони ниско — изненадан, но и страшно доволен.
— Ти си най-щедрият човек, чичо Ю. Бъди сигурен, че упорито ще се стремя да оправдая доверието ти.
— Добре. Тогава тръгвай, Чан-йе. Тези документи трябва да се озоват в ръцете на уважаваните си получатели в рамките на следващите шест часа.
Хен Ю наблюдаваше как братовчед му излиза, после се изправи, протегна се и се прозина. Нямаше съмнение, че тази история — дреболия сама по себе си — му беше послужила изключително добре. Засмя се, след това се огледа наоколо си, като за момент се зачуди какво ли би направил от това бащата на Чан-йе.
Ами въпросът с клиниката „Мелфи“?
И това също можеше да се използва. Но беше нещо, което трябваше да се запази, докато му дойде времето. Въпреки че чичо му, Хен Чи-по, беше алчен, продажен човек, в едно нещо беше прав. Информацията е власт. И онези, които я притежават, упражняват властта.
Да. И това никога не е било по-валидно, отколкото пред идващите дни. Защото Чун Куо се променяше бързо. От дълбините на Града се издигаха нови неща. Неща, които трябваше да опознае.
Хен Ю, министър на танга, кимна на себе си, после се пресегна и угаси светлината над бюрото си.
По тази причина беше уредил на сутринта да се срещне с търговеца, Новачек. Да му предложи нова сделка — нова стока, с която да търгува; такава стока, за която всеки би платил чудесно.
Информация.
Историята на „Счупеното колело“ — за злочестото предателство на Фей Йен към Ли Юан и за убийствената битка между Седмината и техните врагове, Де Вор и Пин Тяо — продължава в третия том на ЧУН КУО, „Бялата планина“, с която завършва първата фаза на великата „Война на Двете направления“.
